— Добре, слушайте. Извиках ви, защото искам да ви отправя няколко предупреждения.
После многозначително се вторачи в мен и продължи:
— Дори не мога да ви опиша колко чувствителен и взривоопасен е този процес. Ли Но Те беше син на Ли Юнг Ким. Министър Ли е не само мой близък приятел, той е мъж с легендарно минало в тази страна. Цялата история е на първите страници на вестниците в целия полуостров всеки божи ден през последните три седмици. Тук имаме деветдесет и пет американски военни бази и в този момент всяка от тях е обградена от демонстранти. Появиха се в момента, в който арестувахме и отправихме обвинения срещу тримата американски военнослужещи, замесени в това престъпление.
Погледнах към Катрин. Тя сякаш слушаше с едното ухо, но по-голямата част от информацията просто излизаше през другото.
Беше изключено генералът да не е забелязал театралното й безразличие, но въпреки това продължи:
— Намираме се на този полуостров от 1945 година и, честно казано, списъкът с престъпленията, извършени от наши военнослужещи срещу корейски граждани, може да напълни цяла библиотека. На хората тук им писна. И имат право. Убийства, изнасилвания, грабежи, педофилия — каквото и да се сетите, вече сме го вършили. Най-вероятно поне по стотина пъти. Достатъчно ядове си имаме, ако кореец извърши престъпление срещу друг кореец. Но когато го направи американец, става двойно по-зле. Първо, защото сме чужденци, и второ, защото е проява на расизъм. Това престъпление обаче минава всякакви граници — изнасилване, убийство и гавра с труп. Всеки би се отвратил от такова нещо. Корейците са побеснели както никога досега. Разбирате ли какво ви говоря?
Катрин пристъпи от крак на крак и започна да оглежда ноктите си, сякаш искаше да каже: „Не може ли този да свършва с конското, защото имам ужасно важна среща с маникюристката си.“
— Не, Мартин — рече тя, — не разбирам. Какво точно искате да кажете?
Ако току-що не бях назначен за помощник-адвокат на един от обвинените, като нищо щях да предупредя Спиърс да бъде адски внимателен с отговора си. Просто не можеше да си позволи да изглежда предразположен или предубеден по въпроса за вината или невинността на обвинените. Все пак бяхме в армията и ако Катрин успееше да докаже, че по някакъв начин той използва четирите звезди на пагоните си, за да повлияе върху съдбата на клиента й, щеше мигновено да предизвика прекратяване на делото във всеки съд в Ню Йорк. А още по-важното беше, че самата Катрин Карлсън беше трийсет и три годишна жена с лице на ангел и огромни, привидно невинни смарагдовозелени очи, с които изглеждаше толкова млада, сякаш дори още не беше завършила юридическия факултет.
Този камуфлаж прикриваше вероятно най-безскрупулния и отмъстителен адвокат, който съм виждал.
Генералът примигна няколко пъти, преглътна мъчително и заяви:
— Онова, за което ви предупреждавам, мис Карлсън, е да бъдете адски внимателни. Ситуацията е взривоопасна. Няма да допусна никой да си играе с кибрита.
Тя погледа тавана в продължение на няколко секунди, сякаш броеше звездите, само дето единствените звезди в кабинета бяха четирите върху пагоните на господина срещу нас — факт, който тя откровено пренебрегваше.
Аз обаче — не. Съвсем не.
— Да не би да намеквате, че не мога да представям клиента си в пълната степен на своите юридически възможности? — попита тя.
— Не съм казвал нищо подобно — възрази той, но не звучеше никак убеден в думите си.
— Тогава какво точно искате да кажете, Мартин?
— Казвам, че не искам това дело да се гледа под прицела на медиите. Престъплението включва хомосексуализъм, а всички знаем какво означава това. Но трябва да разберете, че то влече след себе си и сериозни дипломатически усложнения. Ако кажете нещо погрешно, ще възпламените демонстрациите. Ще пострадат хора. Не правете цирк от това дело.
Катрин се подпря на писалището на генерала и се наведе напред, докато лицето й не се озова на няколко сантиметра от неговото, после заговори с леденостуден глас:
— Искам да бъда пределно ясна. Клиентът ми е обвинен в убийство, некрофилия, изнасилване и многобройни по-дребни престъпления. Застрашава го смъртно наказание. Ще направя всичко, което е по силите ми като адвокат, за да го защитя. Ще наблюдавам с четири очи както вас, така и всеки друг новоизпечен диктатор в униформа. Ако направите нещо, само едно нещо, което да ме възпрепятства да защитавам клиента си, ще прекратя това дело по-бързо, отколкото можете да си представите. А след това на вас ще ви се наложи да обяснявате на корейците защо моят клиент е бил освободен, а вие сте се прецакали.
Тя изправи рамене, за да демонстрира целия си ръст от метър и шейсет, и свирепо изгледа генерала.
— Разбрахте ли това, което току-що казах, Мартин?
Горкият генерал Спиърс едва сега започваше да усеща какво е трябвало да търпя през трите години на следването си в Джорджтаун. Само че това разкриваше едва половината от възможностите на Катрин Карлсън. Може би дори четвъртината. Беше наистина опасна гаднярка и вярвам, че към този момент вече сте съгласни с мен.
Лицето на генерала почервеня и той стисна юмруци, защото определено не бе свикнал да разговарят с него по този начин. Освен това искрено се тревожеше за сигурността на трийсетте хиляди американци, за които отговаряше, както и за военния ни съюз с Корея, който като нищо можеше да се разпадне след подобно дело. Съчувствах му с всички сили.
Тъкмо да отворя уста и да го уверя, че не само ще се държим прилично, но и адски ще внимаваме, когато Катрин рязко се обърна към мен.
— Нито дума! — изсъска тя. — Поисках те за помощник, но делото по защитата водя аз. Ще изпълняваш нарежданията ми, иначе ще подам оплакване и ще загубиш адвокатските си права за непрофесионално поведение.
Усетих как лицето ми пламва от кръвта, която нахлуваше в него, и дълбоко си поех въздух няколко пъти. Погледнах към генерал Спиърс. И той гледаше към мен. Очите му не изразяваха особена симпатия. Всъщност онова, което ми казваше, беше да установя контрол върху Катрин Карлсън, при това моментално, защото, ако не успея, ще окачи топките ми за украса на коледната си елха.
3
Бях в отвратително настроение по целия път до стаята си в „Драгън Хил Лодж“. Тримата гости на хотела, с които пътувах в асансьора, дори се отдръпнаха от мен, защото гледах на кръв. Когато съм в отвратително настроение, много ми личи.
Никак не обичам да ме унижават пред хората, особено пък ако това се прави от цивилен, а още по-особено пък ако цивилният е жена, а въпросните хора — генерали с четири звезди. Но най-особено ми става, когато ме унижава Катрин Карлсън. Смятайте ме за дребнав, ако искате, но това е положението.
Много добре знаех с какво се занимаваше тя през последните осем години. Първо, въпреки католическата си история, университетът в Джорджтаун необяснимо и неимоверно се гордееше с Катрин. Буквално във всеки брой на списанията за бившите възпитаници на университета, които получавах всяко тримесечие по пощата, имаше ласкателни статии за нея. Второ, името й често се споменаваше в „Тайм“ и „Нюзуик“, да не говорим за всички останали известни списания и вестници, за които се сещате. Това се случваше почти при всеки голям съдебен процес, в който бяха замесени хомосексуални войници или пък войници, обвинявани в хомосексуализъм.
Разбирате ли, Катрин Карлсън беше юридическата хрътка на американската гей култура, която насъскваха срещу въоръжените сили. Едно списание с дясна ориентация, вбесено от бруталната й тактика и непоколебимото й упорство, й беше лепнало гадничкия етикет „Апостол на гейовете“. По-приятелски настроената преса я наричаше „Уилям Кънстлър в рокля“, сравнявайки я с адвоката радикал. Беше участвала в десетки процеси и с характерните си похвати навсякъде оставяше следи. Тероризираше съдиите и юридическите си противници. Унизяваше военната професия. Изгаряше съдилищата до основи. Не печелеше много дела, защото законите бяха написани срещу нея, но беше като един правен Сизиф, който яростно бута грамадния камък нагоре по хълма, отново и отново. Тя всъщност не се стремеше да спечели. По-скоро искаше да направи така, че всеки път, когато печелеха военните, това да бъде кървава, пирова победа. Беше блестящ теоретик и лукав тактик. В съдебната зала колеше и бесеше наред и безсъвестно използваше пресата, за да влияе на процесите, за което пък журналистическото братство просто я обожаваше.