— Чувал съм го — признах. — Никога не съм участвал в процес, който е председателствал, но знам каква му е репутацията.
— И каква му е репутацията? — попита тя.
— Любимецът на всички прокурори. Приема всички доказателства, не допуска никакво театралничене, а ако споделяш с пресата, направо ще те убие на място.
— Аха — рече тя, очевидно недотам впечатлена.
А трябваше да е впечатлена като за световно. Бари Каръдърс обичаше да танцува с адвокатите от защитата, само че това бе твърде грозен танц, защото винаги водеше той, настъпваше партньора си по пръстите и го въртеше толкова силно, че често го хвърляше по задник. Някои адвокати побягваха от ужас в момента, в който бъдеше определен за съдия по техния процес. Имаше сума истории за него. Веднъж отложил някакво дело с два месеца, защото адвокатът се осмелил да му възрази. Това така го вбесило, че буквално тикнал адвоката в пандиза. Не можех да не отбележа, че войската бе привикала от строя възможно най-ненавистния за защитата съдия.
Вдигнах ръка като ученик.
— Може ли да задам един въпрос?
— Какъв? — излая Катрин.
— Извинявам се. Не бих искал да навлизам в подробности на толкова ранен етап, но кой е нашият клиент?
Четиримата в стаята се спогледаха, сякаш бях задал най-глупавия въпрос на света. Аз не смятах така.
Катрин отвърна:
— Капитан Томас Уайтхол.
Тя понечи да продължи, но аз отново вдигнах ръка.
— Какво! — излая тя, още по-раздразнена.
— Извинете ме, ако прекалявам, но в какво точно е обвинен?
Катрин поклати глава и се спогледа с останалите, на косъм да изчерпи и последната капчица търпение.
— Не, ти извинявай — натърти тя злобно. — Този случай от седмици е разплескан по първите страници на всички вестници в Щатите и Корея, но бях забравила, че не можеш да четеш. Кийт, би ли обяснил накратко делото на нашия емблематичен военен адвокат?
Кийт се обърна към мен и се усмихна.
— Трима американски военнослужещи — старши сержант Карл Моран, редник Евърет Джаксън и нашият клиент — са били забелязани да влизат в жилищна сграда в квартал Итеуон в Сеул. Било е около девет вечерта на втори май. Видели са ги трима свидетели. С тях е бил и четвърти човек, корейски войник, облечен в американска униформа. Името му е Ли Но Те. Свидетелите освен това твърдят, че са чули шум от буйно парти, което е продължило до полунощ.
— Свидетелите — попитах, — всичките ли са южнокорейци?
Усмивката му се разшири:
— О, Шон, колко си умен. Както и да е, четиримата военни са били в апартамент 13С. Апартаментът е четиристаен с всекидневна, кухня и три спални, взет под наем от капитан Уайтхол. Към пет и половина сутринта старши сержант Моран влязъл в спалнята, където спял капитан Уайтхол, и го видял на матрака до Ли Но Те. Ли бил удушен с колан. Направената аутопсия установила, че анусът му съдържал два вида семенна течност. Едната принадлежала на старши сержант Моран, а другата — на капитан Уайтхол. Освен това аутопсията установила, че в ануса на жертвата е имало поне едно проникване след момента на настъпване на смъртта. И тъй като умрял човек не може да даде съгласието си, това води до обвинения в убийство, некрофилия и изнасилване.
— Аха — рекох. — И освен това, че жертвата е лежала до него, какви други доказателства има, че капитан Уайтхол е извършил престъплението?
— Ли е бил удушен с армейски колан, собственост на Уайтхол. Освен това показанията и на старши сержант Моран, и на редник Джаксън свидетелстват срещу Уайтхол. И накрая, едната от двете проби семенна течност принадлежи на Уайтхол, а той е бил последният известен партньор, с когото Ли е спал.
— Не е никак хубаво — рекох, което бе толкова нелепо очевидно, че всички останали се разсмяха.
— Нататък става още по-лошо — продължи Кийт, — Знаеш ли за бащата на Ли?
— Военният министър, нали така?
— Освен това — жива легенда. Герой от войната, участник в една от двете дивизии, изпратени от корейците във Виетнам през шейсетте години. Когато се върнал у дома, бил отвратен от военната диктатура, напуснал армията и станал активист на демокрацията. Тикнали го зад решетките на няколко пъти. Били го, измъчвали го и едва не го екзекутирали, но той не отстъпил. Всеки път, когато го пускали от затвора, той се връщал на барикадите. След като най-сетне демокрацията дошла, можел да се кандидатира за президент и да спечели с лекота. Но той не го направил. Отказвал да приеме всякакви награди, докато сегашният президент Ким Де Юнг не го помолил да поеме поста на военен министър. Причината да го помоли за това всъщност е тази, че министерството на отбраната се слави с такава корупция, че последните трима министри били хвърлени в затвора. Президентът Ким се надявал министър Ли да вложи доброто си име във възстановяването на част от общественото доверие към една институция, известна като напълно прогнила.
Прекъснах го:
— Това наистина е кофти от гледната точка на обществения имидж, но какво общо има с делото?
— Предполага се, че Ли Но Те е бил примамен в апартамента, без да е бил наясно, че тримата американски военни са били гейове. Предполага се, че Ли Но Те просто си е помислил, че ще има възможност да се повесели с неколцина дружелюбно настроени американци, един от които е бил старши подофицер, а другият — офицер. Ако приемете това, значи той е бил изнасилен два пъти — веднъж от Моран и веднъж от Уайтхол.
— Значи прокуратурата може да размаха примката и над главата на Моран? Това ли искаш да кажеш?
— О, Шон, ти наистина си умен. Но има още една подробност: никой от американската армия не желае да обиди министър Ли, като оспорва сексуалната ориентация на сина му. Все едно към мъката да се добави и обида, ако разбираш какво имам предвид.
— А какво са казали Моран и Джаксън?
— Прегледахме показанията, които са дали пред военната полиция. Те твърдят, че Ли е бил хетеросексуален и че е отишъл само да се забавлява, че са изпили доста алкохол и нещата са излезли от контрол.
— Нещо друго? — попитах.
Струваше ми се малко подозрително, че целият екип на Катрин е убеден във факта, че убитият мъж, редник Ли, е бил хомосексуалист — въпреки твърденията на свидетелите.
Катрин каза:
— Моран е отказал да признае, че е имал сношение с Ли. Причините са очевидни, разбира се. Твърди, че последния път, когато е видял Ли, било, когато той и Уайтхол влезли заедно в спалнята, някъде около един сутринта. Твърди, че ги чул яростно да се карат в спалнята, но не можел да каже за какво. Джаксън казва долу-горе същото.
След това Катрин започна да сочи с тънките си пръстчета и да раздава задачи на приятелчетата си, докато аз се потях в собствения си ъгъл.
Никога не съм се замислял особено върху темата за хомосексуализма, предполагам, защото не ми се е налагало. Знам адски добре с представител на кой пол бих искал да се прибера у дома, след като коктейлът свърши и толкова. А нещата в армията са поставени по такъв начин, че ако случайно наистина си гей, не можеш да го споделиш с никого, нито пък да се държиш като такъв, така че, доколкото ми е известно, никога не съм имал приятели или познати гейове.
Но цял живот съм слушал вицове за тях. Това неусетно прониква в ума и човек започва да мисли за гейовете, поне за мъжете, като за капризни, странни и изнежени същества. Не за всички, разбира се, защото съществува и другият тип — хомосексуалистите от типа на актьора Рок Хъдсън, които могат да те заблудят напълно. Все пак двамата с Дорис Дей успяха да докарат няколко много горещи сцени. И до ден-днешен, ако оставим настрана всички сензационни разкрития, продължавам да се съмнявам за Рок. Във всеки случай този тип гейове не смущават никого, защото в крайна сметка онова, което не ти е известно, не може да ти навреди.
Бях забил поглед в пода и ми се искаше да се намирам където и да е, само не тук. Има дела, в които нямаш нищо против да си адвокат от защитата, други, в които не ти е комфортно да защитаваш, и такива, от които ти се иска да се гръмнеш — от онзи тип дела, в които се срамуваш от професията си.
Убийство, некрофилия, изнасилване: Катрин сигурно бе планирала отмъщението си срещу мен през всичките тези осем години.