— Не, съвсем не — отвърнах бързо. — За мен ще бъде удоволствие.
— Добре — обяви Имелда и си тръгна.
Забелязах, че си подсвирква през зъби — характерна за нея несъзнателна реакция, когато се е сблъскала с нещо необяснимо. На излизане пък Катрин мина предизвикателно близо покрай мен.
— Хайде, Атила.
37
Ходенето до канцеларията на Каръдърс си струваше дори само за да види човек изражението на Еди, когато влезе Али. Докато ги запознаваха, той се изправи като добре възпитано момче, но за пръв път, откакто го познавам, обичайният му лъскав чар се пропука.
Еди е по-нисък от мен, а Али — по-висока, така че тя просто се губеше във висините над него. Гледаше я с неподправен шок. Освен това Еди е от онези типове, които прекарват много време във фитнеса, за да се докарват пред срещуположния пол. Али обаче едва не го свали на колене, когато се ръкува с него. Направи го без видимо усилие, но човек можеше буквално да чуе как пращят кокалите и сухожилията на Еди. Когато го пусна, в очите му бяха избили сълзи.
Видях го да избърсва ръцете си след срещата с нея, което наистина ме вбеси. Али също го забеляза, а изражението на лицето й ми напомни как ме беше погледнала, когато се запознахме — в онази първа вечер в хотелската стая на Катрин. Не бих казал, че се гордеех с това.
Що се отнася до Каръдърс, изобщо не му мигна окото. Отнесе се към Али с уважението, което дължеше на всеки интелигентен, честен и работлив адвокат. Оценката ми за него се покачи с още няколко пункта.
Той грубо ни нареди да сядаме и описа ситуацията накратко, като отбеляза, че процесът ще започне след шестнайсет часа и в Сеул вече са пристигали около четиристотин журналисти от различни страни. Те киснеха във всички възможни барове в града, готови да отразят този интригуващ и важен процес и да го стоварят във всяка трапезария и всекидневна по света. Отбеляза също, че е направена цялата необходима подготовка. От Щатите било докарано специално поделение от военни полицаи, които да се погрижат за безопасността. От най-отдалечени места по света, където служат американски военни в мироопазващи или помощни мисии, за процеса били привлечени голям брой потенциални съдебни заседатели, които да не са повлияни от медийната вихрушка, придружаваща делото. Отбеляза, че случаят е обявен за делото на века, по-важно от това на О Джей Симпсън, защото от изхода му зависели твърде много неща; защото били извършени ужасни престъпления; защото съдбата на целия съюз била поставена на карта; защото било възможно важни закони да бъдат променени като последица от него.
Еди се въртеше на стола, защото Каръдърс очевидно намекваше, че отлагането на този етап беше немислимо.
Накрая Каръдърс огледа всеки от нас поотделно и заключи:
— Въпреки всичко това майор Голдън поиска отлагане на делото.
Катрин мигновено изстреля:
— На какво основание?
Еди отвърна:
— Въз основа на това, че двама ключови свидетели на обвинението мистериозно са изчезнали.
Катрин поклати глава така, сякаш я будалкаха.
— Не разбирам. Изчезнали са двама полицаи? Моля ви.
Еди се изпружи на стола.
— Убеден съм, че става дума за някакво объркване. Сигурен съм, че те ще се появят до няколко дни. Искам само удължаване на срока до вторник.
— А ако не се появят до вторник? — попита Катрин.
— Тогава ще действам с наличните си средства.
— Не виждам защо да не можеш да го направиш и сега.
— Защото тезата на прокуратурата беше неблагоприятно повлияна от непредвидими обстоятелства. Те са двамата ключови свидетели по делото, за бога!
— Това си е твой проблем — сопна му се Катрин. — Ти си отговорен за присъствието на свидетелите си. Не мога да ти помогна, ако са изчезнали.
Наслаждавах се неимоверно на тази ситуация. Не можеше често да се види Еди да действа от неизгодна изходна позиция. Всъщност никога не го бях виждал да изпада в ситуация, която дори да се доближава до настоящата. Той направо се потеше.
Каръдърс обаче не издържа и излая:
— Престанете с това дърлене! Не е време за правни игрички. Мис Карлсън, бихте ли приели отлагане?
— Преди два дни, след като петнайсет демонстранти бяха брутално избити, аз поисках отлагане — хладно отвърна Катрин. — Тогава Голдън възрази, че едно такова клане е прекалено незначителен факт.
— Знам — каза Каръдърс, което си беше вярно, защото в крайна сметка именно той беше взел решение да не отлага делото. — Но той не пледира, че този факт няма значение. Твърдеше, че няма пряко отношение към делото. Направете разликата.
— Добре — рече Катрин и се премести леко напред на стола си. — Ето ви един пример за пряко отношение. Аз защитавам невинен клиент, който е прекарал почти две седмици в адската дупка, която корейците наричат затвор. Били са го, издевателствали са над него, изолирали са го, хранили са го само с ориз и вода. Решението да бъде тикнат там е взето от нашето правителство. Не виждам защо той би трябвало да бъде подложен дори на още ден мъчения само защото прокурорът не можел да си намери свидетелите.
Еди предизвикателно измърмори:
— Още няколко дена няма да му навредят.
Каръдърс изскърца със зъби. Тонът му стана опасно заядлив:
— Мис Карлсън, попитах ви дали едно отлагане ще създаде значителни проблеми за защитата ви. Не за клиента ви, а за защитата.
Точно в този момент реших да се намеся.
— Ваша светлост, мога ли да се посъветвам насаме с колегите си?
Катрин ме изгледа с недоумение.
Еди ме погледна умоляващо, с надежда.
Каръдърс кимна.
— Заседателната зала е надолу вляво по коридора. Пет минути стигат ли?
Обикновено, когато съберат трима адвокати на едно място, не стигат и пет дни, но аз отвърнах:
— Ще бъдат напълно достатъчни.
След това Катрин, Али и аз излязохме от кабинета и поехме по коридора. В мига, в който затворихме вратата зад гърба си, Катрин се извъртя и се изправи срещу мен.
— Какво беше това, по дяволите?
— Трябва да го обмислим по-внимателно.
— Вече съм го направила — отвърна твърдо Катрин. — Онзи дребен негодник досега не ни даваше да си поемем въздух. Трябва да му го върнем.
— Това е една възможна гледна точка — съгласих се.
— А има ли други?
Аз се отдръпнах и се облегнах на стената. Погледът ми прескачаше от едната на другата.
— Да речем, че започнем утре — казах. — Сигурни ли сте, че ще спечелим?
И двете бяха юристки и отговорът на въпроса беше очевиден. Али прокара пръсти през щръкналата си коса.
— В никой процес не можеш да бъдеш напълно сигурен.
— Първото правило на юриста — кимнах.
— Ще му се наложи да преустройва тезата си — продължи тя. — Ще трябва да използва заместници на вече избраните свидетелите. В списъка му има около десетина корейски полицаи, които първи са пристигнали на местопроизшествието. Може да разчита на патолога и на специалиста по ключалките. Те могат да запълнят много от празнините.
Намеси се Катрин:
— А ако му отстъпя времето до вторник, той ще използва всяка минутка, за да преустрои тезата си около тези други свидетели. Ако го форсираме да се яви в съда утре, ще бъде дезорганизиран.
— Да, вярно е… — казах колебливо и потърках брадичката си.
Катрин вече ме гледаше с любопитство.
— Но?…
— Виж, никой не иска да размаже Еди повече от мен. В килера си държа две от проклетите му бухалки.
— Но?… — повтори тя.
— Но аз познавам Еди. Днес може и да изглежда жалък, но утре няма да е така. Повярвай ми. Неслучайно го наричаме Бързия Еди. Его като неговото няма да стои потиснато дълго. Всъщност когато се осъзнае и разбере, че двама от свидетелите му са компрометирани ченгета, ще разбере, че тезата му в момента дори е по-малко уязвима.
— Трябва да е доста добър, за да се сети — намеси се Али.
— Али, той не е просто добър. Той е най-добрият юрист в армията.
Тя кимна.
— А какво би станало, ако успеем да снемем обвиненията в убийство, изнасилване и некрофилия още преди процеса? — попитах аз.