Облегнах се на стената.
— Как смятате, защо Северна Корея би изпратила тук жена агент с такава външност като нея, за да работи с Бейлс и Чой? И защо ще я внедряват в дома на Бейлс?
— Точно това се надяваме да ни каже тя.
Обърнах се към Каръл, която седеше край масата и се правеше на скромно корейско момиче, което си знаеше мястото в местното патриархално общество.
— Ти чу ли я да говори? — попитах.
— Стоях точно зад нея и я слушах през по-голямата част от обяда.
— Как беше английският й?
— Отличен. Като на човек, роден в Щатите. Обноските й също. Използваше нож и вилица дори когато другите американски съпруги използваха пръчици. Това ми се видя интересно.
Погледнах към Ким.
— Може би е едно от децата, възпитани в онова американско селище, за което споменахте.
— Може би.
Пак се обърнах към Каръл.
— Някакви други впечатления?
— Струва ми се странно, че се е появила тук едва преди пет години.
— Да, малко след като Бейлс е бил назначен тук.
Ким бързо съобрази:
— Примамка?
— Смятам, че съвпада по време — съгласих се.
Тя определено притежаваше изящната външност и тялото да бъде примамка, което за несведущите означава жена, която се използва като стръв да съблазни някой мъж, да завърже връзка и да го оплете в мрежа от неудобни обстоятелства, които могат да бъдат използвани за изнудване.
— Но Бейлс тогава не е бил женен, нали? — сетих се. — И не е заемал секретен пост, така че не е имал достъп до ценна информация.
Това сякаш обезсмисляше теорията за примамката. Ако жертвата е женен мъж и се забърка в извънбрачна връзка, той става уязвим. Ако заема важен пост и знае сериозни тайни, в даден момент лошите му дават да разбере, че любовницата му е чуждестранна агентка, а това също го прави уязвим за изнудване. Бейлс не попадаше в нито една от тези категории. Ако лошите се бяха обадили на шефовете му, за да им съобщят, че спи със севернокорейска шпионка, те просто щяха да вдигнат рамене: „Наистина ли? И какво, готина ли е?“
— Има и още нещо интересно — изсумтях. — Как я нарече Бейлс, когато се обади следобед на Чой. Нарече я „кучка“. А когато Чой му каза да забрави за нея и да бяга, той изобщо не възрази, нито пък звучеше разстроен. Това никак не се връзва с моята представа за нормални брачни отношения.
Двамата ми събеседници кимаха, защото затворничката прикована към онзи бял стол, започваше да придобива важност. И допълнителна загадъчност.
Но аз имах едно предимство пред тях. От доста време размишлявах за Майкъл Бейлс. Бях се сблъсквал с него при най-различни обстоятелства, затова имах по-широк поглед върху тъмната му природа, отколкото те.
— Как мислите, че Бейлс е преминал към другата страна? — попитах и погледнах към Каръл. — Вашите хора във ФБР провериха ли го вече?
— Разбира се.
— И?
Тя отправи поглед към стената и започна да изрежда фактите. Притежаваше юридическата дарба за отлична памет и думите й бяха точни, ясни и по същество.
— Бейлс е роден в Уорънтън, Небраска, където баща му притежавал кравеферма. Постъпил в армията през 1987 година, на осемнайсет години, веднага след завършването на гимназията. Приели го във военната полиция, където се справял отлично и станал кандидат-офицер. Преди това не се е женил, няма очевидни парични проблеми, нито лоши навици. Биографията му е била проверявана, за да получи разрешение за достъп до секретни материали, и не са били намерени никакви поводи за съмнения. Проверяващите са разговаряли с негови учители и съученици, както и с едно бивше гадже. Всички твърдят, че бил страхотен пич, честен, надежден, типично американско момче. Не е бил арестуван, няма скандали.
— Значи имаме един тип, който пристига в Корея с безупречно минало и с голямо бъдеще пред себе си, а изведнъж решава да започне да работи за Северна Корея. Няма логика, нали?
— Пари — рече Ким. — Лесно е да се скрият. Когато стане дума за американци, винаги търсете парите.
Човек би могъл да каже, че е гледал прекалено много американски филми, и думите му прозвучаха като реплика на второстепенен актьор. Или пък би могъл да си помисли, че е чужденец и не може да знае как стоят нещата. Но не трябваше да забравяме, че агенцията, за която работеше Ким, беше използвала доста американски предатели — и разкрити, и неразкрити, — така че и той имаше основания да твърди, че познава характера на нацията.
Погледнах часовника си — минаваше единайсет вечерта. Кимнах на Каръл, тя схвана жеста ми, изправихме се и се приготвихме да си вървим.
— Благодаря ви. Ако попаднем на нещо, ще ви се обадим — обърнах се към Ким.
— Надявам се да успеете — отвърна той и седна.
Останах с впечатлението, че наказанието му за това, че беше допуснал Чой да убие един от хората му и да се измъкне, беше да остане тук и да чака онази разкошна, твърда жена в съседната стая най-сетне да се разприказва. Казано иначе, за него също бе отредено лишаване от сън.
След като бях видял и двамата, щях да заложа по-скоро на нея.
39
Навярно имаше много начини да се подходи към проблема, но аз убедих Каръл да нареди на своите хора да доставят кашоните, пълни с разследванията на Бейлс и Чой, в хотелската ми стая в „Драгън Хил Лодж“. И кой знае защо, не смятах, че точно моят чар я беше убедил. Докато се върнем в базата, щеше да мине полунощ, тя още не бе яла нищо, а корейските ресторанти затварят рано. Хотелът поне предлагаше румсървис.
Освен това имах впечатлението, че изобщо не се боеше, че моят мъжествен чар ще я накара да припадне и да се озове в леглото ми. Тогава защо да не си свършим работата в комфортната хотелска стая вместо в някоя мухлясала канцелария?
Три пети от кашоните бяха пълни с архивите на Чой. Бяха написани на хангъл, което представляваше сериозен проблем за мен, тъй като единственият корейски йероглиф, който познавам, означава „хомосексуалист“ — просто напоследък го виждах много често. Значи с тях щеше да се заеме Каръл.
Изчаках, докато свърши с поръчката си по телефона за румсървиса, преди да й обясня какво очаквах да постигнем Исках да прерови архива на Чой и да отдели настрани всяко дело, което се занимаваше с американец, извършил престъпление, станал свидетел на престъпление или по някакъв начин замесен в подпомагането или предотвратяването на престъпление в района на Итеуон. Не си давай труда да ги четеш, казах й. Просто ги пресей и ги отдели настрани. И само онези, които са не по-стари от три години. А на заглавните страници записвай имената и чиновете на английски.
Самият аз се зарових в делата на Бейлс. Хубавото на това да бъдеш на „ти“ с наказателното право като мен беше, че от осем години непрекъснато четях следователски протоколи. Човек придобива определен опит. Знаеш кои сектори с данни са съществено важни и кои са запълнени с безсмислени процедурни подробности. Знаеш на кои страници да се спреш веднага и кои да прелистиш набързо.
Другото хубаво нещо беше, че Бейлс беше високо организиран, точен и в никакъв случай не многословен. Спомнях си това от показанията му по случая на Уайтхол, а същата характеристика бе очевидна и в протоколите. Жалко, че беше прогнил до костите, иначе би бил ченгето мечта.
Изключих всички престъпления, извършени от човек с чин, по-малък от майор. Не че лейтенантите, сержантите и редниците са по-малко склонни към предателство или пък че не заемат постове, свързани със секретна информация, защото например секретарят на един генерал, който командва оперативното управление, вижда почти всичко, което вижда и шефът му. Просто на този етап нямах време да се занимавам с тях. Някой друг би могъл да ги пресее по-късно и да види дали тези протоколи си струваха да бъдат изследвани по-щателно.
Изваждах всеки протокол, в който фигурираше майор или по-висок чин, включително и онези, засягащи жените или децата им. Правилата във войската изискват активните дела да се държат до две години плюс още една за резервистите. Значи работех с делата на Бейлс допреди три години.