Изненадах се колко много офицери или членове на семействата им бяха свързани по един или друг начин с престъпления. Необходими ми бяха три часа; с Каръл продължихме да работим и докато се хранехме, но в крайна сметка приключих с купчина от почти сто дела. Повечето от престъпленията изглеждаха доста дребни — магазинни кражби, воайорство, черноборсаджийство със стоки от военните магазини, все от този сорт. Но човек никога не знае кое може да се окаже добра изходна точка за изнудване. Безобидното за един може да се окаже непоносимо за друг! А някои от тези престъпления изглеждаха доста пикантни. Няколко от тях бяха свързани с проституция, включително и със съпругата на един полковник, хващана три пъти. Капитан от армията бе заловен след въоръжен грабеж. Един майор — задържан да наднича през прозореца на генералска съпруга. Един полковник се беше разгонвал пред деца на училищна възраст.
Купчината на Каръл изглеждаше два пъти по-голяма от моята, а й оставаше да мине още един кашон. И двамата често разтърквахме очи. Бяхме будни от два часа на предишната нощ, когато двамата с Мърсър бяха почукали на вратата ми в хотела.
Изправих се и се протегнах, после отидох в банята да си наплискам лицето със студена вода. Когато се върнах, Каръл крачеше из стаята и отпиваше от третата си бутилка минерална вода „Евиан“. Беше решила да се разположи по-удобно и беше свалила обувките, чорапите и сакото си, като така оставаше по една къса пола и тънка блуза без ръкави.
— Умори ли се? — попитах.
— Изтощена съм. Прилича ми на лятната сесия в първи курс на юридическия факултет.
Засмях се.
— Сега вече знаеш как си вадим хляба ние, бедните адвокати. Разбра ли какво си изпуснала?
Тя се тръшна на леглото.
— Господи, това легло е страхотно.
Преди да успее да вдигне бялото знаме, аз я сръчках.
— Хайде мини и последния кашон, става ли? След това ще започнем да отмятаме делата чрез кръстосана проверка.
Тя простена, но се изправи.
— Имаш ли някакъв план?
— Всъщност да. Ето как действа схемата според мен. Чой прави първоначалното разследване всеки път, когато американец е замесен в престъпление в Итеуон, нали така? Той пръв пристига на местопрестъплението, пръв се запознава с фактите, разпитва свидетелите и събира доказателствата. След това се обажда на Бейлс. Да речем, че извършителят е отстъпчив и може да му се постави капан. Какво ще направят след това?
Тя разроши косата си с ръце и се зае да масажира скалпа си.
— Не знам. Ще извика Бейлс да се срещне със заподозрения, за да има американски полицай на местопрестъплението.
— Точно така. Когато заподозреният види американски военен следовател, той разбира, че работата се е развоняла. И изведнъж нещата вече не се свеждат само до някакво нарушение, извършено извън базата, ограничено до корейското правораздаване. Нещата загрубяват. Ще влязат в американските информационни канали, ще достигнат до командира му, ще изложат на опасност кариерата му.
— Ще го изплашат до смърт.
— Точно така. Тогава може би задачата на Бейлс е да реши дали жертвата си струва усилията — може би прави бърза биографична проверка, за да види дали извършителят има някаква стойност, дали изглежда податлив, дали е човек, когото биха искали и евентуално биха могли да вербуват.
— Междувременно заподозреният е оставен да се гърчи и да се пита дали животът му не е свършил.
— И по този начин увеличават допълнително напрежението.
— Ясно.
— Добре, да речем, че Бейлс отива при Чой и му казва, че не им е необходим или че не е подходящият тип. Решават да хвърлят рибата обратно в морето. Как го правят?
— Предполагам, че Бейлс сяда и попълва американски протокол за разследване на заподозрения. И престъплението потъва в гарнизонния архив.
— Точно така. Вкарват машината на правосъдието в действие. Заподозреният няма представа, че току-що е бил проверен, но не е отговорил на изискванията.
— Значи търсим офицери, арестувани от Чой, в чиито дела няма съответстващ американски протокол, попълнен от Бейлс?
Усмихнах се и обясних:
— В някои случаи може да се окаже, че по делото от американска страна е работил някой друг, а не Бейлс. При други е възможно делото да е приключило без обвинения. Но съм готов да се обзаложа, че ще видим дела, които миришат на присъда, само че някак си са били загадъчно прекратени от американска страна, ако схващаш накъде бия.
— И ти смяташ, че Чой ще държи тези дела в архива?
— Всяко друго решение би било глупаво. Дори опасно. Мисля, че е подпечатвал делата с „Приключено поради липса на доказателства“ или ги е обявявал за попаднали в задънена улица, но ги е прибирал при всички останали. Той е шефът на детективите в участъка. Кой ще му проверява делата? Освен това какво ще стане, ако някой попита: „Ей, Чой, какво стана с онова дело на американския офицер, дето задигна онзи скъп часовник „Ролекс“ от бижутерския магазин на стария Ли?“ Тогава той може да извади папката и всичко ще е тип-топ.
Каръл започна да рови в следващия кашон, а аз се заех да сравнявам корейските и американските архиви. Бях подредил делата на Бейлс по азбучен ред. Така нещата вървяха по-бързо. Когато свърших, разполагах с двайсет корейски дела без американски еквивалент.
Преместих ги настрани. Междувременно Каръл беше извадила още шест от последните два кашона. Бързо проверих първите четири, но петото мигновено привлече вниманието ми. Беше делото на полковник Мак Дженсън, човека пирана, юридическият съветник на Спиърс.
Оставих го настрани, съвсем отделно. Папката за десерт.
Каръл беше коленичила на пода до мен. Започнахме да пресяваме купчинките си. Аз я карах да прочете какво е престъплението, после имената на свидетелите и какви доказателства са били събрани. Веднага елиминирахме шест дела, защото престъпленията бяха прекалено незначителни или защото доказателствата бяха толкова рехави, че делото би се разпаднало от само себе си. Някой друг можеше да ги провери отново, в случай че бяхме подценили или недогледали нещо.
Скоро обаче попаднахме на първото, което изглеждаше наистина подозрително; а след още две отхвърлени дела — и на второ. Когато приключихме с всички, имахме девет дела, които намирисваха.
Аз, разбира се, бях запазил най-хубавото за накрая. Подадох на Каръл папката на Мак Дженсън и я накарах да ми прочете съществените подробности. Тя сложи пръст върху устните си.
— Да видим сега. Арестуван и задържан на 19 април 1999 година за… Господи, няма да повярваш!
— Кажи ми! — едва не извиках.
— За педофилия.
Тя прелисти още няколко страници, докато четеше подробностите. После каза:
— Очевидно съществува американски жилищен комплекс и извън базата, в покрайнините на Итеуон.
— Точно така. Два големи жилищни блока. Единият за младши, а другият — за старши офицери.
— Има няколко доклада за американски деца, които били пипани от едър бял мъж. Докладите са постъпили в итеуонския участък, защото децата са били подмамени да излязат извън жилищния район, преди да бъдат подложени на сексуален тормоз. Всъщност именно Майкъл Бейлс е съобщил за това на Чой и е водил разследването от американска страна.
— Значи би трябвало да има протокол и в архивите на Бейлс.
Каръл все още беше забучила чипото си носле в папката на Чой.
— Итеуонският участък е поставил агенти в жилищния район по молба на американските власти. На 19 април един полицай на име Панг забелязал едър мъж американец, облечен в дънки и пуловер, който извеждал момченце от жилищния район. Отвел детето зад административна сграда към някакъв пуст двор. Когато Панг се появил, мъжът бил със свалени панталони и тъкмо свалял слиповете на момченцето.
— Уф, че гадно — измърморих. — Хич не обичам педофилите.
— Всички сме така. Както и да е, американецът бил арестуван и доведен в полицейския участък в Итеуон. Чой снел показанията на полицая, който го задържал, и се заел със завеждането на делото. Обадил се на Бейлс и заедно провели разпитите.