Наистина се стараеше, трябваше да й се признае. Отидох до прозореца и застанах до нея. Тя се обърна и ме изгледа. Тогава изведнъж посочих с пръст навън и изкрещях:
— Бързо! Обади се на своите хора и им кажи да задържат онзи автомобил там!
Тя понечи да каже нещо, а аз се ухилих и погледнах към паркинга. И зяпнах, защото един сив микробус изведнъж включи фаровете, излезе на заден ход от мястото си и буквално излетя от паркинга. Чу се свистенето на горяща гума.
— Господи! — извиках.
Каръл се спусна към телефона. Набра някакъв номер и нетърпеливо зачака някой да й отговори, после изкрещя в слушалката:
— Тук е Каръл Ким. Един севернокорейски шпионски минибус току-що потегли от „Драгьн Хил“ към главния портал. Сив, с тъмни стъкла. Накарайте някой да го задържи!
След като затвори, тя ми хвърли яростен поглед. Не можех да я виня. В крайна сметка току-що бях съсипал една чудесна възможност да заловят неколцина севернокорейци. В своя защита мога да кажа, че не й повярвах, докато не го видях със собствените си очи.
Тъкмо се готвех да поднеса извиненията си, когато ми хрумна една идея. Имаше още нещо, което трябваше да свършим. И най-добре щеше да бъде да го направим адски бързо, иначе…
41
Ето какво още се случи през онази сутрин. Сума автомобили на ЦРУ и на военната полиция с часове кръстосваха базата, като се опитваха да открият и да задържат заподозрените, за които двамата с Каръл светкавично бяхме информирали Мърсър.
Оказа се, че трима от заподозрените са били преместени извън Корея, затова за тях не съществуваше непосредствена заплаха, макар че Мърсър взе мерки да съобщи на новите им командири да бъдат задържани временно, докато нещата не се изяснят. Вече беше допуснал доста грешки. Не искаше да рискува повече.
Заподозрян номер четири беше в отпуск някъде в Корея. Тъй като не можехме да го открием, нямаше причина да смятаме, че и севернокорейците ще успеят. По всички американски и корейски канали беше пуснато нареждане да бъде задържан в момента, в който се появи някъде.
Заподозрените с номера от пет до осем бяха задържани без инциденти, включително и полковник Пирана, буквално извлечен от кабинета си в присъствието на двама членове на юридическия му екип. Какво ли не бих дал да можех да присъствам на тази великолепна сценка.
Деветият заподозрян, офицерът от протокола, беше имал най-малко късмет. Намерили го сам до кухненската маса с голяма дупка в главата, от която върху закуската му се стичала мозъчна течност.
Никой нямаше представа как е станало. Никой не беше видял някой да влиза в квартирата му. Никой не беше чул изстрел. Навярно пистолетът е бил със заглушител. Навярно убиецът е бил професионалист. Кожата на капитана била още топла, а кръвта не се била съсирила, така че военните полицаи, които бяха нахлули в жилището му, предполагаха, че е бил екзекутиран трийсет минути до един час преди тяхното пристигане.
Беше десет часът сутринта и всичко това ми беше разказано с подробности лично от Бъз Мърсър. Мога да опиша изражението му като отчасти доволно, тъй като арестуваше група заподозрени предатели и по този начин донякъде компенсираше вчерашното си унижение. От друга страна, беше и раздразнен, тъй като неволно бях предупредил севернокорейците, че сме по петите им, поради което и без това хаотичната ситуация ставаше още по-заплетена.
Другите двама, на които обясняваше всичко това, бяха генерал Спиърс и Брандуейт, които седяха вляво от мен. И ако Бъз Мърсър изглеждаше разтревожен, то Спиърс беше направо стреснат, а Брандуейт изглеждаше така, сякаш беше готов да се хвърли от някоя висока скала. Искаше ми се да го стори.
— Исусе Христе, какво нещастие — повтаряше си непрекъснато той.
Мърсър продължи:
— Разбира се, на този етап още не знаем какви са нанесените щети. Нека ви напомня, че осемте души, които сме задържали или се опитваме да задържим, са само заподозрени. Задържаме ги заради тяхната собствена безопасност. И за разпит, разбира се.
Брандуейт изсумтя веднъж-дваж.
— И кога ще знаем повече?
— Не мога да ви кажа — отвърна Мърсър.
Произнесе го небрежно и разсеяно, от което си създадох впечатлението, че двамата не питаеха добри чувства един към друг. Нищо чудно. Брандуейт бе перфектната илюстрация на мъжете от деветдесетте, с безупречната си прическа, мазните си маниери и нарцисизма си. Мърсър беше късо подстриганият, суров и решителен представител на петдесетте години. Шпиони и дипломати; ако ги смеси човек, ще се получи нещо силно отровно.
Що се отнася до мен, аз се опитвах да се слея с околната среда, тъй като стаята беше пълна с високопоставени мъже, които точно в този момент нямаха сериозна причина да ме харесват особено.
Очите на Спиърс се стрелкаха насам-натам изпод свирепите му орлови вежди. Чудех се какво ли си мисли. От друга страна, може би не исках да го разбера.
— Във всеки случай сега трябва да осигурим адвокати на всички тях — продължи Мърсър.
— Всичките ли са поискали адвокати? — попита Спиърс.
— Не. Ние им ги осигуряваме автоматично. Не искаме някакви процедурни щуротии да ни се стоварят на главите по-късно.
— Колко глупаво — отбеляза Брандуейт. — Само ще забавите нещата.
После ме погледна злобно.
— След като се появят адвокатите, всички ще млъкнат.
Мърсър нетърпеливо го прекъсна:
— Виж какво, ти си гледай твоята работа, а аз ще действам както си знам.
Брандуейт насочи към него показалеца си с безупречен маникюр.
— Точно сега, Мърсър, ти имаш само група задържани американски офицери и един труп. Не ме поучавай. Дай ни резултати, и то бързо.
Те продължиха да си разменят подобни реплики още известно време, а аз се улових, че мисля за застреляния в главата капитан от флота. Защо точно него? Искам да кажа, че който и да ни е подслушвал от паркинга, е чул Каръл и аз да споменаваме имената на всички останали заподозрени. Навярно при някои от тях нямаше да излезе нищо. Щяха да се появят напълно приемливи обяснения защо имената им не фигурират в папките на Бейлс, или защо Чой е свалил обвиненията. Но със сигурност нямаше да има обяснение поне за трима или четирима. Те просто бяха попаднали в мрежата на Чой.
Тогава защо само капитанът беше убит? Каръл беше съобщила на Мърсър за опасенията ни в 5:20 часа, а военните полицаи бяха нахлули в жилището на капитана в 6:36, което означаваше, че може би са го убили още към 6 часа. С други думи, щом севернокорейците са научили какво сме разкрили, те веднага са пратили убиец да го премахне. Мак Дженсън бе арестуван чак в 8:30. Последният заподозрян в 9:00.
Дали това не означаваше, че греша? Че останалите не са виновни? Че капитанът е бил единствената риба, попаднала в мрежата на Чой? Или че на севернокорейците им е било трудно да стигнат до другите? Или тук имаше и нещо друго?
Колкото и да не ми се искаше да изляза от укритието си, се обадих:
— Мистър Мърсър, според вас защо са премахнали военноморския капитан?
Мърсър и Брандуейт все още се караха и му отне известно време, за да се откъсне от спора.
— Какво?
— Онзи капитан от ВМС?
— Елмор. Харолд Елмор.
— Да, точно така… Харолд Елмор. Според вас защо са убили именно него? Искам да кажа, че ако съм разбрал правилно, те са разполагали с два-три часа да очистят и още някого, нали така? Защо са отишли да премахнат точно Елмор? Защо само него?
Мърсър сви устни.
— Проклет да съм, ако знам. От всички заподозрени в списъка Елмор несъмнено е заемал най-безобиден пост.
— Вие познавахте ли го, господин генерал? — попитах.
Спиърс отвърна:
— Как няма да го познавам? Хари беше моят офицер по протокола. Виждахме се всеки ден. Докладваше ми всеки ден. Тук идват множество важни гости и Хари се занимаваше с всички тях. Преди тази сутрин бих сметнал за невъзможно да повярвам, че е извършил нещо подобно.
— Защо?
— Защото Хари беше дяволски добър офицер. Завършил военноморска академия, двайсет и пет години безупречна служба, работлив, честен, надежден.