Почтително свих рамене.
— Точно така, сър. Но една вечер влязъл в някакъв бар и обърнал малко повечко питиета. И като тръгнал да се прибира, изведнъж усетил силен удар по бронята и една млада майка се търколила по капака на колата му. След това се озовал в чуждестранен полицейски участък, където му казали, че ще го обвинят в убийство по непредпазливост и шофиране в пияно състояние, за което може да получи присъда двайсет години затвор.
Мърсър попита:
— Имаше ли достъп до планове и секретна информация?
Спиърс изглеждаше озадачен.
— Имаше достъп до строго секретни материали, но ограничен до най-необходимото. В случая с Хари то не беше много.
— Участваше ли в заседания по военните планове или в обсъждане на секретна разузнавателна информация? — попитах.
— Не, обикновено не. Всъщност… може и да е участвал в някои от тях. Особено ако е бил зачислен като личен придружител на някой офицер или друг особено важен посетител.
— Имате предвид някой сенатор, така ли? — попита Брандуейт.
— Не, ние не информираме сенаторите за военните си планове. Имам предвид министъра на отбраната например или председателя на Съвета на началник-щабовете. Те идват тук по няколко пъти годишно. Дори президентът беше тук миналата година.
Всички замлъкнахме за известно време. После Спиърс наруши мълчанието:
— Хари винаги се занимаваше лично с най-важните посетители. Но това никога не ми се е струвало подозрително. Винаги съм смятал, че Хари просто поема отговорността за най-трудната работа.
Точно това е било, помислих си аз. Гостите, които е придружавал Елмор, са имали достъп до най-секретна информация. Той е можел да седи в дъното на залата при най-важните заседания и после да докладва на Чой. И би бил последният заподозрян на света, защото постът му е толкова незабележим. Той е бил единственият присъстващ в залата, чиято задача е била само да държи палтата на важните персони, да ги придружава и да осигурява навременното им придвижване от едно заседание на друго.
Дали затова го бяха вербували севернокорейците? Дали го бяха и убили заради това?
— Той знаеше ли нещо, което да го прави по-специален? — попитах аз.
Брандуейт се обади:
— Може пък той да е бил единственият предател? Може останалите да са невинни. Може би тъкмо затова са убили само него.
Колкото и да им се искаше на Спиърс, на Мърсър и дори на мен това да бъде точно така, Брандуейт не звучеше убедително. Представих си как един полицай влиза в някакъв двор и се натъква на Дженсън със свалени панталони, готов да насили едно наивно глупаче. Беше отвратителна мисъл. Добавете към това манипулациите му в делото на Уайтхол и ще стигнете до заключението, че Елмор не е бил единственият.
Мърсър каза:
— Може да е бил полезен за Чой, като го е информирал кога в града ще пристигнат важни персони. Например някой високопоставен сенатор или генерал. Елмор може би дори е знаел какви са малките им лични слабости.
— По дяволите, Бъз, ние не осигуряваме компаньонки на гостите от командването — намеси се Спиърс.
— Знам, господин генерал. Но искам да кажа, че някои от тези хора пристигат тук за една седмица, през която са далеч от мама и от пискливите дечурлига, намират се на другия край на света и си мислят, кой пък ще научи, ако чукнат нещо ориенталско? Нали така? Е, Елмор и неговите хора навярно ще знаят. Те си общуват с охраната на важните персони. Може би им осигуряват кола и шофьор.
— Обзалагам се, че е точно така — рекох. — Може би е набелязвал цели, които Чой да изнудва. Може би севернокорейците са го елиминирали, за да не компрометира някого. Може би са се опитвали да защитят някой друг свой агент, който им е по-важен. Или дори няколко.
Тази мисъл беше доста неприятна и това можеше да се види ясно по лицата на всички. Но в нея имаше вледеняваща логика. Ако Елмор е работел като информатор на Чой, той би могъл да идентифицира и други от неговия списък с шпиони предатели. Това би обяснило по-специалното отношение към него, довело до незабавната му екзекуция.
— Господи — прошепна Брандуейт. — Моля се богу това да не се раздуха още повече. Направо е гадно.
Доволен от обзелото го неудобство, Мърсър натърти:
— О, напълно е сигурно, че ще се раздуха. Няма да се учудя, ако стигне и до твоето посолство.
Погледът, който Брандуейт му хвърли, можеше да стерилизира кисели краставички. Поговорихме още няколко минути, докато не стана очевидно, че не напредваме, а Спиърс и Брандуейт трябваше да проведат важни телефонни разговори със съответните си шефове във Вашингтон за бедствието, което се развихряше наоколо, така че се изправиха и излязоха от стаята.
Мърсър отиде да си налее нова чаша кафе и този път дори донесе една и на мен. Или ме съжаляваше, или щяхме да станем приятелчета.
Боже, колко глупаво от моя страна. Та той беше от ЦРУ. Значи очевидно ме съжаляваше.
— И така, ти какво мислиш, Дръмънд? — попита. — Опукали са Елмор, защото е знаел твърде много?
— Несъмнено — съгласих се аз.
— Трудно е човек да изпита съжаление за онзи негодник. Предавал е собствената си страна, за бога. Спестили са му мъките да бъде заловен.
— Да, май е така — съгласих се и отпих глътка кафе.
Той ме погледна над чашата си.
— Разполагаш ли вече с достатъчно материал, за да отървеш Уайтхол?
Вдигнах ръка с длан надолу и я разклатих.
— Колко от тези неща ще ми разрешиш да използвам като доказателства? — попитах.
— Нито дума. Тук е пълно с репортери. Ще наложа такова ембарго върху изтичането на информация, че хората ми направо ще спрат да дишат от страх да не изпуснат нещо.
— Тогава не бих заложил ипотеката си на шанса Уайтхол да отърве кожата.
Прозях се. Не бях спал почти четирийсет часа. Бях напълно изтощен. Целият адреналинов поток от последните няколко часа се беше оттекъл и сега представлявах само една празна коруба.
— Господи — измърмори най-сетне Мърсър. — Приличаш на парцал. Върви да спиш.
Усмихнах му се мрачно.
— Искаш да кажеш, че за днес нанесох достатъчно щети, така ли?
— Щети ли? Ти си подвижно земетресение, Дръмънд. Нямам търпение този процес да свърши и да разкараш разрушителния си задник от моя полуостров.
Усмихнах се и се изправих.
— Смяташ ли, че Бейлс и Чой отдавна са избягали?
— И още как. Може да са хванали някой севернокорейски риболовен кораб или подводница. Може дори да са имали скрит частен самолет, с който да са излетели под радарите.
— Жалко — отбелязах.
Мислех си за последствията от този факт за защитата на Уайтхол. Да не говорим пък за това как щеше да се отрази на Катрин, която очакваше от мен резултати. Но ако резултатите точно в този момент вече се настаняваха в най-луксозния хотел в Пхенян, не можех да ги пипна.
— Жалко, наистина — потвърди разузнавачът. — Много жалко, по дяволите.
42
Правосъдието е устроено по такъв начин, че и защитата, и обвинението започват всяко дело с решителни спорове около разкритията отпреди процеса. Първите истински схватки във всяко наказателно дело са битките за информация — всичко, което можете да научите за престъплението, за доказателствата и за свидетелите. А вие имате интерес да научите възможно най-много за тези неща, преди процесът да започне, защото те ще ви подскажат как да оформите стратегията си. Освен това по този начин избягвате риска да бъдете поставени в неудобно положение в съда и опасността тезата ви да рухне, разсипана на парчета от някоя изненада по време на процеса. Като например прокурорът да влезе в залата с видеозапис, за който не знаете, че е съществувал и на който се вижда как вашият клиент застрелва от упор в главата коленичилата жертва, при което във вашата теза за действия при самоотбрана изведнъж зейва огромна пробойна.
Тъй като работи за държавата, прокуратурата има незабавен и пълен достъп до всичко, открито от полицията, а това е доста сериозно преимущество. Законодателят има предвид това предимство и го компенсира, като позволява на защитата голямата свобода да узнае с какво разполага обвинението. На практика прокурорът е длъжен да уведоми предварително адвокатите от защитата за всеки свидетел и всяко доказателство, което възнамерява да използва в съдебната зала.