— Значи и Артур ще дойде тук? — попита тя.
— Може още утре, лейди.
— И ще доведе Ланселот? — попита тя.
— Така мисля.
Тя свъси вежди.
— Последния път когато ви видях, лорд Дерфел, щях да се омъжвам за Гундлеус. Сега пък за Ланселот. Крал след крал.
— Да, лейди — промълвих аз. Беше неуместен, дори глупав отговор, но бях в плен на невероятното нервно напрежение, което връзва езика на влюбения. Единственото нещо на света, което исках, беше да бъда със Сийнуин, а когато се озовах до нея, не можах да намеря думи, за да разкрия душата си.
— И аз трябва да стана кралица на Силурия — каза Сийнуин без каквото и да е въодушевление. Тя спря и махна назад към широката долина на Севърн. — Малко след Долфоруин има една малка скрита долина с къща и няколко ябълкови дървета край нея. Когато бях малка, често си мислех, че Отвъдният свят вероятно изглежда точно като тази долина — малко, безопасно място, където бих могла да живея, да бъда щастлива и да имам деца — засмя се на себе си и отново тръгна. — Из цяла Британия момичетата мечтаят да се омъжат за Ланселот и да бъдат кралици в някой дворец, а аз искам единствено онази малка долина с нейните ябълкови дръвчета.
— Лейди — отроних аз в плах опит да излеясърцето си, но тя сякаш прочете моите мисли и докосна ръката ми, за да замълча.
— Аз трябва да изпълня дълга си, лорд Дерфел — каза тя и с това ме предупреди да внимавам какво говоря.
— Имате моята клетва — изтърсих аз и това беше единственото любовно обяснение, на което бях способен в онзи момент.
— Знам — каза тя сериозно. — И сте мой приятел, нали?
Аз исках да бъда нещо повече от приятел за нея, но само кимнах с глава.
— Ваш приятел съм, лейди.
— Тогава ще ви кажа какво казах на брат ми. — Тя вдигна сините си очи към мен и ме погледна много сериозно. — Не знам дали искам да се омъжа за Ланселот, но обещах на Кунеглас да се запозная с него преди да реша. Трябва да постъпя така, но дали ще се оженя за него не знам — направи няколко крачки замислена сякаш се колебаеше дали да ми каже още нещо. Накрая реши да ми се довери. — След като се видяхме с вас за последен път, ходих при жрицата в Маесмуир. Тя ме заведе в пещерата на сънищата и ме приспа върху леглото от черепи. Исках да видя съдбата си, но не помня да съм сънувала нещо. Обаче когато се събудих, жрицата ми каза, че следващият мъж, решил да се ожени за мен, ще се ожени не за мен, а за някаква мъртва жена. Това говори ли ви нещо? — погледна ме тя.
— Нищо, лейди — казах аз и докоснах желязната дръжка на Хюелбейн. Мен ли ме предупреждаваше с този разказ Сийнуин? Ние никога не бяхме говорили за любов, но тя вероятно беше доловила моите желания.
— И аз нищо не разбирам — призна тя, — затова попитах Иорует какво означава предсказанието, той ми каза да престана да се тревожа. Според него жрицата говорела загадъчно, защото не била способна да говори смислено. А аз мисля, че предсказанието означава да не се омъжвам въобще, но не съм сигурна. Сигурна съм само в едно, лорд Дерфел. Аз няма да се омъжа лесно.
— Трябва да сте сигурна в още нещо, лейди — казах аз. — В моята клетва, на която още можете да разчитате.
— Знам това — каза тя и ми се усмихна. — Радвам се, че сте тук, лорд Дерфел.
След тези думи тя изтича напред и отново се покатери във волската кола, оставяйки ме да разсъждавам над нейната загатка без да мога да намеря отговор, който би могъл да донесе покой за душа. ми
Артур пристигна в Каер Сус три дни по-късно. Беше придружен от двадесет конника и сто копиеносци. Той доведе менестрели и хористи. Доведе също Мерлин и Нимю и донесе дарове от златото, взето от мъртвите в долината Лъг. Освен това доведе Гуинивиър и Ланселот.
Изстенах, когато видях Гуинивиър. Ние бяхме победили, бяхме сключили мир, и въпреки това на мен ми се струваше, че е жестоко от страна на Артур да води в Каер Сус жената, заради която беше отхвърлил ръката на Сийнуин. Но Гуинивиър беше настояла да придружи съпруга си, така че пристигна в столицата на Поуис в каруца, теглена от волове, застлана с кожи и украсена с ленени драперии и зелени клончета — знака на мира. Във волската кола пътуваше и кралица Илейн, но вниманието привличаше не кралицата, а Гунивиър. Тя стоеше права докато каруцата бавно минаваше през портите на Каер Сус и остана права докато воловете спряха пред вратата на големия замък на Кунеглас. Тя се завръщаше като победител там, където някога я бяха смятали за никому ненужна изгнаничка. Гуинивиър беше облечена със златиста ленена рокля, имаше златни украшения на врата и на ръцете си, червеният водопад на косите й също беше обуздан с пръстен от злато. Тя беше бременна, но бременността й не личеше под скъпата й златиста рокля. Гуинивиър приличаше на Богиня.