— Мислех, че си направил на Сийнуин магия за щастие — отвърнах му аз кисело.
— Направих — каза той невъзмутимо, — и какво от това? Жените обичат да имат бебета и ако щастието на Сийнуин се състои в това да бъде съдрана на две кървави половини от нейното първородно дете, значи че моята магия е подействала, нали? — усмихна ми се той.
— „Тя никога няма да заема високопоставено положение“ — казах аз, цитирайки предсказанието на Мерлин, което той беше измърморил точно в тази зала преди по-малко от месец, — „но и никога няма да изпадне в нищета, а ще бъде щастлива“.
— Каква удивителна памет имаш наистина за дребните неща! Овнешкото не е ли ужасно? Недопечено, разбираш. И дори не е горещо! Не мога да понасям студена храна — (Което обаче не му попречи да отмъкне едно парче от моята чиния.) — Мислиш ли, че да си кралица в Силурия е високопоставено положение?
— А не е ли? — попитах аз сърдито.
— О, Богове, не. Що за нелепа мисъл? Силурия е най-мизерното място на земята, Дерфел. Там няма нищо друго освен грозни долини, каменисти брегове и противни хора. — Мерлин потръпна. — Те използват въглища вместо дърва и в резултат повечето силурци са черни като Сеграмор. Мисля, че изобщо не знаят да използват водата за миене. — Той измъкна парче месо измежду зъбите си и го хвърли на една от хрътките, които обикаляха около пируващите и търсеха храна. — Силурия скоро ще омръзне на Ланселот! Не мога да си представя, че изисканият Ланселот ще може дълго да търпи онези грозни, почернени с въглищен прах голи охльови. Така че ако Сийнуин оцелее след раждането, в което се съмнявам, бедната малка кралица ще бъде изоставена сама с куп въглища и ревящо бебе. Това ще бъде нейният край! — Той сякаш беше доволен от тази перспектива. — Забелязвал ли си някога, Дерфел, как срещаш някоя жена в дните на най-голямата й красота, когато лицето й може да те накара да свалиш всички звезди от небето, но година по-късно я намираш, воняща на мляко и на бебешки лайна и се чудиш как изобщо си могъл някога да си помислиш, че тя е красива. Бебетата наистина променят жените по този начин, затова, Дерфел, гледай я сега, защото тя никога вече няма да бъде толкова красива.
Тя беше прекрасна и още по-лошо — изглеждаше щастлива. Беше облечена в бяло тази вечер, а около врата й висеше сребърна звезда, закачена на сребърна верижка. Златната й коса беше завързана със сребърна нишка и на ушите й висяха сребърни капчици. Онази нощ и Ланселот бе не по-малко красив. За него се говореше, че е най-хубавият мъж в цяла Британия. И той наистина беше най-хубавият, ако, разбира се, ти харесва неговото тъмно, слабо, издължено лице, което напомня на влечуго. Дрехата му беше черна на бели раета, на врата му висеше златна огърлица. Златна диадема придържаше неговата дълга черна коса, напомадена, та да прилепва плътно по черепа му, но върху гърба падаше свободно. Брадата му, подстригана така че да оформя остър ъгъл под брадичката, също беше напомадена.
— Тя ми каза — обърнах се аз към Мерлин и докато говорех си мислех, че разголвам прекалено душата си пред този злобен старец, — че още не знае дали ще се омъжи за Ланселот.
— Ами така ще каже, разбира се — отвърна Мерлин безгрижно и вдигна пръст да повика робът, който носеше чиния със свинско към високата маса. Старецът загреба шепа ребра, изсипа ги в скута на мърлявата си бяла роба и лакомо засмука едно от тях. — Сийнуин — продължи той след като оглозга кокала — е една романтична глупачка. Някак си е успяла да убеди сама себе си, че може да се омъжи, за когото й харесва, макар че само Боговете могат да разберат защо момичетата изобщо мислят за това! Сега, разбира се — каза Мерлин през свинското, с което беше натъпкал устата си, — всичко се променя. Тя се запозна с Ланселот! И вече е хлътнала по него. Може дори да не изтрае до сватбата? Кой знае? Може още тази нощ да замъкне копелето в своята стая, за да се чифтосват до изнемога. Но май няма да стане така — каза той със съжаление и добави презрително — Много е свита. Вземи си едно ребро — предложи ми старецът. — А ти няма ли да се жениш?
— Аз не искам да се женя — отвърнах намусено. Само за Сийнуин, разбира се, но какви шансове имах пред Ланселот?