Полежах така няколко дълги минути. Сънят си бе отишъл и аз се чудех какво е общото между Тъмния
???
й беше извадил другото, но той си беше платил за това хилядократно.
И двамата мълчаха и само ме наблюдаваха докато плюех последните кисели остатъци от повръщаното. Избърсах с ръкав устните си, тръснах глава и се опитах да стана. Все още бях слаб или ми се виеше свят, защото не успях да се изправя, останах опрян на лакти и колене край камъка. Леки спазми все още ме караха да потрепвам от време на време.
— Какво ме накарахте да изпия? — попитах аз, оставяйки сребърната чаша отново върху скалния отломък.
???
— Инис Мон, нали?
— Да — потвърди Мерлин. — Благословенният остров.
Преди да дойдат римляните и преди изобщо някой да е чувал за саксите, Британия била управлявана от Боговете, а Боговете говорели от Инис Мон. Но римляните разграбили острова, повалили дъбовете, изсекли свещените горички и избили пазителите на Инис Мон — древните друиди. Това станало през Черната година — повече от четиристотин години преди моя сън на Долфоруин — но Инис Мон все още беше свещено място за малцината друиди, които, подобно на
???
рлин взе друга кост — е Кунеглас, а за това — той взе още една кост и я постави така, че да образува триъгълник с другите две, — ще поговорим по-късно. Това — Мерлин постави четвърта кост върху единия от ъглите на триъгълника — е Тюдрик от Гуент, а това е съюзът на Артур с Тюдрик, а това е неговият съюз с Кунеглас. — Така Мерлин подреди втори триъгълник върху първия и двата заедно образуваха неравна шестолъчна звезда. — Това е Елмет — продължи той, започвайки трети триъгълник, успореден на първия. — това е
???
тази трета кост беше бяла и чиста. Докоснаха я много нежно с пръст като внимавах да не наруша крехкото равновесие на ниската кула.
— А какво представлява третата кост? — попитах аз. Мерлин се усмихна.
— Третата кост, Дерфел, е бракът между Ланселот и Сийнуин. Вземи я.
Не помръднах. Ако вземех третата кост, щеше да се разпадне цялата крехка мрежа от съюзи — единствената надежда на Артур срещу саксите.
Мерлин се изсмя над моето нежелание да последвам съвета му. След това хвана третата кост, но не я издър
???
аправя? Бях влюбен. Взех тази изчистена кост и я пъхнах в джоба си.
— Тя няма да ти помогне — присмя ми се Мерлин, — ако не я счупиш.
— Може и иначе да не ми помогне — казах аз и разбрах, че най-сетне мога да стоя прав.
— Ти си глупак, Дерфел — каза Мерлин. — Но ти си глупак, който много добре върти меча и затова ще ми потрябваш, ако тръгнем по Тъмния път. — Друидът се изправи. — Сега ти сам трябва да избереш. Можеш да счупиш костта и Сийнуин ще дойде при теб, това ти го обещавам, но тогава ще трябва да тръгнеш с нас за Свещения съд. Можеш обаче и да се ожениш за Гуенхуивач и да затриеш живота си в блъскане по саксонски щитове, докато християните заговорничат как да завземат Думнония. Оставям избора на теб, Дерфел. Сега затвори очи.
Затворих очи и покорно стоях така доста време, но накрая, след като не чувах други нареждания, отново отворих очи.
Върхът беше пуст. Не бях чул нищо, а Мерлин, Нимю, осемте кости и сребърната чаша бяха изчезнали. На изток вече се зазоряваше, птиците шумно подсвиркваха из гората, а в джоба ми имаше чиста бяла кост.
Спуснах се по склона на Долфоруин до пътя, който вървеше край реката, но в главата си виждах другия път, Тъмния път, който водеше към бърлогата на Диурнач. Беше ме страх.
Онази сутрин тръгнахме на лов за глигани. Щом излязохме от Каер Сус, Артур закрачи до мен.
— Снощи си тръгна много рано, Дерфел — поздрави ме той.
— Коремът ме заболя, господарю — отвърнах аз. Излъгах, защото ве исках Артур да знае за срещата ми с Мерлин на връх Долфоруин — веднага щеше да заподзре, че не съм се отказал да участвам в търсенето на Свещения съд. Беше по-добре да премълча истината. — Стана ми зле.
Артур се засмя.
— Не мога да разбера защо наричаме тези работи угощения — каза той, — след като това са просто поводи за напиване.
Той спря да изчака Гуинивиър. Тя обичаше да ходи на лов. Беше обула ботуши и кожени панталони, които плътно прилягаха по дългите й крака. Криеше бремеността си под кожен елек, а на раменете си бе сложила зелена пелерина. Гуинивиър водеше и две от любимите си хрътки и сега ми подаде каишките им, за да може Артур да я пренесе през брода край старата крепост. Ланселот предложи същия жест на Сийнуин и когато я обгърна с ръце, тя се засмя — очевидно това й достави удоволствие. Звездата на Поуис също беше облечена с мъжки дрехи, но нейните не бяха така прилепнали и красиви като дрехите на Гуинивиър. Май беше взела от ловните костюми на брат си — крачолите и ръкавите и бяха възшироки и дълги. На фона на изтънчената елегантност на Гуинивиър Сийнуин изглеждаше като някой хлапак. Жените не носеха копия, но Борс, братовчед на Ланселот и негов най-добър боец, вървеше с копие повече — за Сийнуин, ако поиска да участва в лова. Артур беше настоял бременната Гуинивиър да не взима копие.