Помислих, че Сийнуин няма да ми обърне никакво внимание, защото през целия дълъг път към Каер Сус тя си седя в колата без изобщо да ме погледне, но накрая когато след един завой крепостта се показа пред нас, принцесата слезе и застана край пътя да ме изчака. Охраната се отдръпна встрани, за да мога да вървя до Сийнуин. Тя се усмихна, когато позна брошката си, но нищо не каза за нея и подхвана друга тема.
— Чудехме се, лорд Дерфел, какво ви доведе тук.
— Артур искаше някой думнонец да присъства на провъзгласяването на вашия брат за крал, лейди — отговорих аз.
— Или може би Артур искаше да бъде сигурен, че той наистина ще бъде провъзгласен? — попита тя.
— Това също — съгласих се аз.
Тя сви рамене.
— Тук няма друг, който би могъл да стане крал. Моят баща се беше погрижил затова. Имаше един офицер на име Валърин, който можеше да стане съперник на брат ми за трона, но чухме, че Валърин е загинал в битката.
— Да, лейди, така е — казах аз, но не добавих, че именно аз бях убил Валърин в двубой пред един от бродовете в долината Лъг. — Той беше смел мъж, както и вашият баща. Приемете моите съболезнования за неговата смърт.
Тя повървя мълчаливо до мен, тъй като Хелед, кралицата на Поуис, ни гледаше подозрително.
— Моят баща — каза след малко Сийнуин — беше много зъл човек. Но към мен винаги е бил добър — говореше тихо, но не заплака. Всички сълзи вече бяха изплакани. Сега нейният брат беше крал на Поуис и пред Сийнуин се очертаваше ново бъдеще. Тя повдигна полите си, за да не ги изцапа в калта, която трябваше да преминем. Предишната нощ беше валяло, а облаците на запад обещаваха скоро отново да вали.
— Значи и Артур ще дойде тук? — попита тя.
— Може още утре, лейди.
— И ще доведе Ланселот? — попита тя.
— Така мисля.
Тя свъси вежди.
— Последния път когато ви видях, лорд Дерфел, щях да се омъжвам за Гундлеус. Сега пък за Ланселот. Крал след крал.
— Да, лейди — промълвих аз. Беше неуместен, дори глупав отговор, но бях в плен на невероятното нервно напрежение, което връзва езика на влюбения. Единственото нещо на света, което исках, беше да бъда със Сийнуин, а когато се озовах до нея, не можах да намеря думи, за да разкрия душата си.
— И аз трябва да стана кралица на Силурия — каза Сийнуин без каквото и да е въодушевление. Тя спря и махна назад към широката долина на Севърн. — Малко след Долфоруин има една малка скрита долина с къща и няколко ябълкови дървета край нея. Когато бях малка, често си мислех, че Отвъдният свят вероятно изглежда точно като тази долина — малко, безопасно място, където бих могла да живея, да бъда щастлива и да имам деца — засмя се на себе си и отново тръгна. — Из цяла Британия момичетата мечтаят да се омъжат за Ланселот и да бъдат кралици в някой дворец, а аз искам единствено онази малка долина с нейните ябълкови дръвчета.
— Лейди — отроних аз в плах опит да излеясърцето си, но тя сякаш прочете моите мисли и докосна ръката ми, за да замълча.
— Аз трябва да изпълня дълга си, лорд Дерфел — каза тя и с това ме предупреди да внимавам какво говоря.
— Имате моята клетва — изтърсих аз и това беше единственото любовно обяснение, на което бях способен в онзи момент.
— Знам — каза тя сериозно. — И сте мой приятел, нали?
Аз исках да бъда нещо повече от приятел за нея, но само кимнах с глава.
— Ваш приятел съм, лейди.
— Тогава ще ви кажа какво казах на брат ми. — Тя вдигна сините си очи към мен и ме погледна много сериозно. — Не знам дали искам да се омъжа за Ланселот, но обещах на Кунеглас да се запозная с него преди да реша. Трябва да постъпя така, но дали ще се оженя за него не знам — направи няколко крачки замислена сякаш се колебаеше дали да ми каже още нещо. Накрая реши да ми се довери. — След като се видяхме с вас за последен път, ходих при жрицата в Маесмуир. Тя ме заведе в пещерата на сънищата и ме приспа върху леглото от черепи. Исках да видя съдбата си, но не помня да съм сънувала нещо. Обаче когато се събудих, жрицата ми каза, че следващият мъж, решил да се ожени за мен, ще се ожени не за мен, а за някаква мъртва жена. Това говори ли ви нещо? — погледна ме тя.
— Нищо, лейди — казах аз и докоснах желязната дръжка на Хюелбейн. Мен ли ме предупреждаваше с този разказ Сийнуин? Ние никога не бяхме говорили за любов, но тя вероятно беше доловила моите желания.