Ние си тръгнахме. На калния бряг край заливчето гларусите разкъсваха оставената мърша.
Гуинивиър, облечена в дълга черна рокля и загърната в тъмнозелено наметало, яздеше Ламрей, кобилата на Артур. Червената й коса бе жестоко опъната назад и завързана с черна панделка. Седеше странично на седлото, стиснала дъгата на седлото с дясната си ръка, а с лявата придържаше през кръста своя изплашен и разплакан син, който непрестанно хвърляше погледи към баща си. Артур вървеше неотклонно зад коня.
— Предполагам, че аз съм негов баща — изсъска веднъж Артур срещу нея.
Гуинивиър само извърна настрани зачервените си от плач очи. Ходът на коня я лашкаше напред-назад, напред-назад, но въпреки това тя изглеждаше грациозна.
— И никой друг, лорд принц — отвърна Гуинивиър след дълго мълчание. — И никой друг.
След това Артур вървеше без повече да продума. Не искаше моята компания. Не искаше ничия компания, исакше да бъде сам с нещастието си, затова настигнах Нимю, която вървеше в началото на колоната. След нас бяха конниците, после Гуинивиър, а най-отзад вървяха моите копиеносци със Свещения съд. Нимю следваше същия път, който ни беше довел до крайбрежието и който сега минаваше през една равна пустош, обрасла тук-там с прещип и тис.
— Значи Горфидид беше прав — казах аз след малко.
— Горфидид ли? — изненада се Нимю дето бях измъкнал от миналото името на този стар крал.
— В долината Лъг — припомних й аз, — той каза, че Гуинивиър била курва.
— А ти, Дерфел Кадарн, да не би да си специалист по курвите? — презрително попита тя.
— Че какво друго е Гуинивиър? — запитах я мрачно на свой ред.
— Не и курва — отвърна Нимю. Тя посочи напред към дърветата в далечината, където тънки струйки дим показваха, че наближаваме Виндокладия — войниците в крепостта си приготвяха закуската. — Ще трябва да ги избегнем — каза Нимю и сви от пътя към по-гъстата гора, която растеше на запад. Предполагах, че гарнизонът във Виндокладия вече бе чул за появата на Артур в Морския дворец и едва ли гореше от желание да се изправи срещу него, но послушно тръгнах след Нимю, конниците също. — Артур просто се ожени за съперник, а не за другар в живота — каза тя след малко.
— Съперник ли?
— Гуинивиър можеше да управлява Думнония така добре както и всеки мъж, и по-добре от повечето мъже. Тя е по-умна от него и решителна досущ като него. Ако бе дъщеря на Утър вместо на оня глупак Лиодиган, тогава всичко щеше да е по-различно. Щеше да стане нова Будика и щеше да е пълно с мъртви християни от тук до Ирландско море и с мъртви сакси от тук до Германско море.
— Будика загубила войната, която водела — напомних й аз.
— Гуинивиър също — мрачно отбеляза Нимю.
— Не смятам, че е била съперник на Артур — поклатих аз глава. — Тя имаше власт. Мисля, че той не взимаше нито едно решение без да говори с нея.
— Но говореше и със съвета, а там жени не се допускат — заяви мрачно Нимю. — Постави се на мястото на Гуинивиър, Дерфел. Тя е по-бърза от всички вас, взети заедно, но всяка нейна идея е била обсъждана от глутница тъпи, надути мъже. Ти и епископ Емрис и оня глупак Сидрин, който се прави на толкова справедлив и честен, а като се прибере вкъщи бие жена си и я кара да гледа, докато той се търкаля в леглото им с момиче-джудже. Съветници! Да не мислиш, че Думнония ще забележи някаква разлика, ако всички вие се издавите?
— Всеки крал трябва да има съвет — казах аз възмутен.
— Не и ако е умен — отвърна Нимю. — Защо му е съвет? Мерлин да не би да има съвет? Нима на Мерлин му трябва стая пълна с надути глупаци да му казват какво да прави? Единсвената цел, на която служи съветът, е да ви кара да се чувствате важни.
— Съветът има много по-важни задачи — упорствах аз. — Ако няма съвет, как ще разбере кралят какво мисли неговият народ?
— Кой го е грижа какво мислят глупаците? Дай на хората да мислят за себе си и половината ще станат християни; има данък върху способността им да мислят — изплю се тя. — Е и какво точно правиш ти в съвета, Дерфел? Разправяш на Артур какво говорят твоите овчари? А Сидрин, предполагам, представя мъжете в Думнония, които се чифтосват с джуджета. Така ли е? — изсмя се тя. — Народът? Хората са идиоти, затова имат нужда от крал и затова кралят има копиеносци.
— Артур — казах аз твърдо — управляваше страната добре и го правеше без да използва копиеносците си срещу народа.