Казаните и магическите съкровища доказват, че събитията се развиват в езически времена, затова е странно как е могло да се стигне до това дълбоко християнизиране на легендите за Артур по-късно. Бил ли е Артур „Враг на Бога“? Някои ранни легенди наистина дават основания да се предполага, че Келтската църква е била враждебно настроена към Артур. В „Житието на св. Падарн“ например се казва, че Артур откраднал червената туника на светеца и се съгласил да я върне едва когато светецът го закопал до врата в земята. Другаде се твърди, че Артур откраднал олтара на св. Караног, за да го използва като маса за хранене. В много жития на светци Артур е описан като тиран, възспиран единствено от набожността и молитвите на светите мъже. Изглежда св. Кадок е бил известен противник на Артур. В житието на светеца се описват редица негови победи над Артур, включително и безвкусната история, в която Артур, ядосан, че двама избягали влюбени прекъснали играта му на зарове, се опитал да изнасили момичето. Този Артур, крадец, лъжец и насилник, явно не е Артур от познатата днес легенда, но подобни истории наистина дават основания да се предполага, че по някакъв начин Артур си е спечелил силната неприязън на ранната църква и най-простото обяснение за тази враждебност е фактът, че Артур е бил езичник.
Това не може да се твърди със сигурност, нито пък можем да гадаем какъв точно езичник е бил. Местната британска религия, друизмът, е толкова забравена през четирите века на римското господство, че в края на пети век, от нея е останало твърде малко. Без съмнение обаче друизмът все още е имала влияние в някои райони на Британия. Съдбовният удар върху старите британски вярвания бил нанесен през черната 60 година сл. Хр., когато римляните опустошили Инис Мон (Енгълси) и така унищожили култовия център на вярата. Лин Сериг Бач, Езерото на малките камъни, е съществувало и археолозите предполагат, че това е било важно място за извършване на друидски ритуали, но за съжаление езерото и околностите му били заравнени по време на Втората световна война, когато разширявали летище Вели.
Вярванията, съперничили на друизма, били донесени от римляните и за известно време митраизмът бил реална заплаха за християнството, а други богове като Меркурий и Изида, също били почитани, но от всички внесени религии християнството имало най-голям успех. То се разпространило дори в Ирландия, пренесено там от св. Патрик (Падраиг) — брит християнин, за който се смята, че използвал лист от детелина, за да разяснява доктрината за триединството. Саксите изкоренили християнството в завладените от тях британски земи, така че англичаните трябвало да чакат още сто години, докато св. Августин Кентърбърийски посее отново вярата в Лоегир (вече Англия). Християнството на Августин било различно от по-ранната келтска религия — Великден се празнувал в друг ден и вместо друидска тонзура, при която бръснели косата над челото, новите християни оформяли по-познатия обръснат кръг на темето.
И тук както в „Кралят на зимата“ съзнателно въведох някои анахронизми. Артурианските легенди са дяволски сложни, преди всичко защото включват най-различни истории, много от които, например легендата за Тристан и Изолда, се появяват като самостоятелни митове и едва по-късно постепенно са включени в много по-обширната Артурианска сага. Веднъж наистина се опитах да изоставя всички по-късни интреполации, но това щеше да ме лиши наред с много други неща от Мерлин и Ланселот, затова позволих на романтизмът да надделее над педантичността. Признавам, че включването на думата „Камелот“ е пълна безмислица от историческа гледна точка, защото това име се появява едва през дванадесети век, така че Дерфел не би могъл да го чуе.