Турция и нейните поддръжници се стараят по всякакъв начин да продължат едно изправено вече над гроба съществуване.
Ний се борим без намерение да преклоним глава нито един ден, нито един час, нито една минута…
А колкото повече се засилваме ний, толкова повече и нашите приятели усилват своя глас против турското варварство, в полза на справедливите наши искания.
Кой ще победи? Турция или ний?
Нито лъжите, нито късокракото лукавство, нито звярската жестокост ще разсеят черните облаци, които все по-заплашително се надигат и ще затъмнят веднъж навсякога окървавения полумесец. Нито умората, нито отчаянието, нито каква да е друга слабост ще изчерпят оная страшна сила, набрана в нашите гърди през векове страдалчески живот, с която ще заставим мащехата съдба да снеме робските окови от нашите ръце и нозе.
Докараме ли докрай разрушението на Турция — не Германия, Русия, Австрия и др. с търговските си сметки и с вълчите си домогвания, ами и сам господ от небето да слезне, пак не може й помогна…
Тогава ще се наредим и ний като народ между народите, тогава ще вземем и ний своя дял от щастие на земята при един човешки свободен живот.
в. „Свобода или смърт“, брой 2, 17 февруари 1903 г.