Но нас това не ни плашеше.
Един ден на фронта се появи един майор и лично ни държа реч. Беше много енергичен и ни каза, че възнамерява да остане на фронта до вечерта. За нещастие той се разположи близо до мястото, откъдето излизахме за срещите, и изиска да му дадем пушка. Беше съвсем млад майор, жаден за дела.
Не знаехме какво да правим. Нямаше никаква възможност да дадем знак на другарите отсреща; освен това мислехме, че могат да ни разстрелят на място заради взаимоотношения с врага. Стрелката на минутите на часовника ми бавно напредваше. Нищо не се случваше и изглеждаше, като че ли всичко ще се размине.
Без съмнение майорът знаеше за общото побратимяване, което се разиграваше по целия фронт, но не знаеше нищо определено за това, което бяхме предприели ние; просто чиста проба лош късмет го беше довел точно сега, с точно тази задача.
Помислих си да му кажа: „След пет минути ще дойде някой отсреща. Ние няма да стреляме; той ни има доверие.“ Но не посмях да рискувам; с какво би помогнало това? Ако го направех, той сигурно нарочно би останал да чака, докато така все още имаше шанс да си тръгне. Освен това Бюлер ми прошепна, че бил пропълзял зад бруствера, размахал пушката си по начина, по който се сигнализира за лош изстрел на стрелбищата, и отсреща му отвърнали със същото. Били разбрали, че не трябва да идват.
За щастие тогава беше мрачен ден, валеше слабо и се стъмваше. Вече беше минал четвърт час от времето на уговорката. Постепенно пак можехме да си поемем дъх. Тогава внезапно нещо привлече погледа ми; езикът ми стана на възел; исках да изкрещя, но не можех; втрещен от изненада наблюдавах ничията земя и видях как бавно се показа една ръка, а после и тялото. Бюлер се спусна към бруствера и се опита да даде предупредителен знак. Ала беше твърде късно. Майорът вече беше стрелял. С тънък писък тялото се скри обратно долу.
За момент възцари зловеща тишина. После чухме рев и започна унищожителен огън.
— Стреляйте! Идват! — кресна майорът.
Тогава и ние подновихме огъня. Презареждахме и стреляхме като обезумели, презареждахме и стреляхме, само и само да забравим този страшен миг.
Целият фронт се беше раздвижил, артилерията се намеси и така продължи през цялата нощ. На сутринта бяхме загубили 12 души, между които майорът и Бюлер.
От тогава нататък бойните действия продължиха по обичайния си ред; вече не се разнасяха цигари насам-натам; и загубите се увеличиха.
Много неща ми се случиха оттогава. Видях да умират много мъже; аз самият убих не един; станах твърд и безчувствен. Годините минаваха. Но през цялото време не смеех да мисля за оня тънък писък в дъжда.