— Може пък конференцията наистина да не е била важна.
— Глупости. Била е важна и още как.
— Защо мислиш така?
— Защото е щял да присъства генерал-майор с две звезди. А също и бригаден генерал с една. И понеже се е провеждала навръх Нова година, Съмър. Кой е готов току-така навръх Нова година да лети от Германия за Ню Йорк и да прекара нощта в някакъв скапан транзитен хотел? А пък тази Нова година в Германия ще е била нещо страхотно. Стената падна. Ние спечелихме, след четирийсет и пет години. Новогодишните празненства са били невероятни. Кой би ги пропуснал заради нещо маловажно? За да се навият тия типове да се натоварят на самолета навръх Нова година, конференцията в Ъруин едва ли е била за нищо.
— Много се разстроиха, като чуха за мисис Креймър. Повече, отколкото за самия Креймър.
Кимнах.
— Може да им е била симпатична.
— Може пък и Креймър да им е бил симпатичен.
— Не, за тях той е само тактически проблем. В тази професия няма място за симпатии, особено на тяхното ниво. Те са се пришили за него, в един момент той взел, че умрял, та сега единствената им грижа е какво ще стане с тях.
— Може пък да ги повишат.
— Може — рекох аз. — Но ако около Креймър се разкрият някои не дотам удобни неща, може и те да си идат заедно с него.
— В такъв случай би трябвало сега да са се успокоили. Ти им обеща, че случаят ще се прикрие.
В гласа й прозвуча нотка на възмущение. Сякаш ме обвиняваше, че съм могъл да им обещая подобно нещо.
— Ние пазим името на армията, Съмър — казах аз. — Като на собственото си семейство. Затова ни се плаща. — Помислих за миг и запитах: — Но не ти ли направи впечатление, че след като им го обещах, не млъкнаха? А трябваше да схванат намека. Искали са да ги прикрия, аз им го обещах, и толкова. Мисията изпълнена.
— Докато те поискаха да знаят къде са му нещата.
— Точно така — казах аз. — И знаеш ли какво означава това? Означава, че и те търсят куфарчето на Креймър. Заради дневния ред. Екземплярът на Креймър е единственият, който им се губи. Ето защо дойдоха тук, за да видят дали не знам къде е.
Съмър погледна в посоката, накъдето бе заминала колата им. Във въздуха още се усещаше миризмата на изгорели газове. Едва доловим кисел дъх от катализатора.
— Как работят цивилните лекари? — запитах аз. — Да кажем, че си ми жена и аз получа инфаркт. Как би постъпила?
— Ще позвъня на бърза помощ.
— И после?
— После идва линейка и те откарва в спешното отделение.
— Да предположим, че още по пътя умра. Ти къде ще бъдеш през това време?
— Сигурно в линейката, до теб.
— А къде ще е през това време куфарчето ми?
— Вкъщи — каза тя. — Където си го оставил. — Тя се замисли. — Какво? Да не смяташ, че през нощта някой е отишъл при мисис Креймър да търси куфарчето?
— Много е възможно — казах аз. — Някой научава, че човекът е умрял от инфаркт, допуска, че е издъхнал в линейката, допуска също така, че който е бил по това време с него, го е придружил до болницата, и отива у тях, очаквайки да намери къщата празна и куфарчето в нея.
— Но той изобщо не се е отбивал вкъщи.
— Което не пречи на онзи някой да почне оттам.
— Смяташ, че са били Васел и Кумър ли?
Не отговорих.
— Но това е налудничаво! — възкликна Съмър. — Те нямаха вид на такива хора.
— Външният вид лъже. Те са от бронетанковите войски. През целия си живот са били обучавани да прегазват всичко, което им се изпречи на пътя. Да предположим, че Гарбър се е обадил в Дванайсети корпус в Германия най-рано петнайсет минути след полунощ. Да кажем, че после от Дванайсети корпус са позвънили в хотела в Щатите най-рано в дванайсет и трийсет. Грийн Вали е на седемдесет минути от Вашингтон, а мисис Креймър е умряла в два. Това им дава максимум двайсет минути за реакция. Не забравяй, че двамата тъкмо са пристигнали от летището, нямат кола на разположение, а да наемат също изисква време. При това в никакъв случай не са носили железен лост със себе си. Никой не пътува с железен лост в багажа ей така, за всеки случай. А и много се съмнявам, че железариите са били отворени след полунощ навръх Нова година.
— Значи, някой друг е отишъл в къщата да търси?
— Трябва да намерим дневния ред — казах аз. — Да започнем отнякъде.
Изпратих Съмър да свърши три неща: първо, да състави списък на всички жени офицери във Форт Бърд, разполагащи с персонални хъмъри; второ, да идентифицира онези от тях, които са могли да познават Креймър от Форт Ъруин, Калифорния; и трето, да позвъни в хотел „Джефърсън“ във Вашингтон и да направи справка за точния час на пристигане и отпътуване на Васел и Кумър, както и за входящите и изходящите им телефонни разговори. После се върнах в кабинета си, сложих в папка бележката от Гарбър, разгънах тази от брат ми на бюрото и набрах номера. Той вдигна на първото позвъняване.