Евангелистът говореше за любовта си към Христос не от благоговение към Спасителя, а от потребността му другите да го ценят и да го слушат. Гарет беше срещал в живота си твърде много холивудски типове, които тръбяха наляво и надясно желанието си да спасят майката Земя, а в същото време се кътаха в някое от няколкото си имения, простиращи се върху декари земя, в които те бяха единствените обитатели. Наистина ли вярваха в глобалното затопляне или просто бяха безподобни лицемери? В града и така имаше достатъчно „набожни“ шарлатани, но повечето от тях просто искаха да бъдат приети и да се утвърдят в обществото, да бъдат смятани за просветлени, интелигентни и състрадателни. Гарет не изпитваше такава потребност. Той желаеше одобрението на хората колкото и силен ритник в слабините.
Тази представа го накара да се усмихне. Той беше напълно доволен от начина, по който се беше развил животът му. Особено предвид хода на събитията само преди една година. Току-що беше приключил втората си успешна президентска кампания. Беше организирал една от най-великите изборни победи в историята на страната, което го изпълваше с чувство за всесилие. Изковаване на победа — това беше може би най-точното определение за неговия труд, но той нямаше намерения да се връща към миналото.
Важното беше, че си свърши работата. Политиката е мръсна и груба игра. Всяка от страните е готова на какво ли не, за да победи. Което изобщо не изненадваше Гарет. Историята бълваше от подобни примери. Безброй членове на кралските фамилии са отравяли или са били отровени в борбата за трона; граждански войни, избухнали само заради някакви си идеи, бяха отнели живота на милиони; твърде много дори да бъдат изброени убийства и атентати, кървави преврати и революции, които бяха преобръщали с главата надолу цели континенти. Юлий Цезар беше намушкан двайсет пъти от заговорническа клика, в която влизаха някои от най-образованите римски сенатори. Хитлер беше изгорил до основи Райхстага и беше обвинил за това комунистите. Примерите за политически игри, проправили си път към върха чрез лъжи, измами и убийства, бяха достатъчно красноречиви и достатъчно много на брой.
Ако можеше да се извлече някаква поука от историята, за Гарет това беше изводът, че победата се полагаше на онзи, който беше достатъчно смел, за да я извоюва. В сравнение с някои от най-сензационните случаи на заграбване на властта акцията, в която той беше участвал, бледнееше като детска игра. В края на краищата той никога не би се съгласил да участва в заговора, ако не му бяха хвърлили онези фотографии в лицето — еднозначно доказателство, че отсрещната страна искаше да играе мръсно. Гарет веднага разбра, че зад това стои старият му враг Кап Бейкър. Кандидатите на Гарет за президент и вицепрезидент — Джош Аликзандър и Марк Рос — и така губеха по точки пред Републиканците. Времето бързо изтичаше, парите бяха на свършване, но те още имаха известни шансове да успеят. Докато не им пратиха фотографиите.
Гарет би се справил с почти всякакви препятствия, но с подобен компромат не беше в състояние. Съпругата на кандидат-президента беше снимана да прави секс с агент от Сикрет Сървис. Гарет показа фотографиите на Марк Рос, подгласника на Аликзандър и кандидат за вицепрезидент. Рос за малко не полудя, но след половин час бълване на псувни, той успя да се овладее. Не беше готов да се откаже толкова лесно. Твърде упорито се беше борил, за да види с очите си как мечтата и амбицията на живота му бива разбита на пух и прах от някаква си пачавра. Рос имаше известни връзки от дните си в ЦРУ и като Директор на националното разузнаване. Той веднага се зае да намери начин да неутрализира проблема и след по-малко от седмица сключи сделка с един потаен изгнаник на име Сай Грийн.
Минаха вече повече от шестнайсет месеца от взрива на кортежа, при който загинаха Джилиан Ротборт и още четиринайсет души, включително и агентът от Сикрет Сървис, който беше спал с нея. Гарет се самоуспокояваше, че неговата роля в случилото се не е била по-различна от тази на страничен свидетел. Той нито беше одобрил, нито критикувал плана. Просто беше следвал заповедите.
Гарет си спомни какъв шок и изненада изпита, когато се убеди, че бомбеният атентат наистина подейства. Пресата, обществото, дори и полицията се хванаха на въдицата им. Отцепническа терористична група пое отговорност за взрива и службите за сигурност се впуснаха по петите й. Избирателите гласуваха за Аликзандър и Рос. Няколко седмици по-късно двамата, яхнали вълната на народната симпатия, удържаха пълна победа. И всичко вървеше гладко по мед и масло до последната седмица преди президентската клетва. Мич Рап, най-добрият експерт по антитероризъм в Ленгли, някакси успя да проследи атентатора, задействал колата-бомба. Само за броени дни всичко, което бяха постигнали с много пот и труд, започна да се руши.