— Има промяна в плана.
— Близо съм до сдобиването с това, които поиска от мен.
Рап долови безсилието и отчаянието в тона на терориста.
— Трябва да пуснеш заложничката.
Рап буквално застина на място.
— Защо? — изсъска Мухтар.
— Защото ти заповядвам.
— Аз не приемам заповеди от теб — с гняв отвърна Мухтар.
— Върховният водач реши, че трябва да я пуснем.
— Защо? Заради ултиматума на американския президент ли?
Последва дълго мълчание.
— Да — отговори накрая Аматула.
Мухтар прихна да се смее. Рап веднага разбра, че е налице проблем. Направи две крачки и постави върха на заглушителя върху коляното на Хусейни.
— Промяна в плана. Ще започнем направо от коляното. Трябва ми бърз отговор. Петдесет бона или ужасна болка, каквато не си си представял никога през живота.
Имамът погледна към парите, после към трупа на пода и отговори:
— Ще взема парите.
— Добър избор. Да вървим. — Рап го сграбчи под мишницата и го издърпа от стола. В слушалката си чу как Мухтар изрече:
— Време е да започне войната. Време е най-накрая вие, арогантни персийци, да се жертвате в името на Аллаха.
— Мамка му — промърмори Рап, докато буташе Хусейни към вратата.
Имамът се задърпа с думите:
— Ще ви кажа къде е. В една от старите катакомби под джамията е.
— Ще ми покажеш. — Рап продължи напред — Или ще ти пръсна мозъка.
Стилуел му отвори вратата и Рап заедно с имама излезе в коридора.
— Стан, хвани го здраво за робата. Ако направи и едно погрешно движение, убий го.
Със свободната си ръка Рап извади заглушения деветмилиметров пистолет. Стиснал другия, 45-ти калибър, той хвана полите на собствената си роба и ги метна върху пистолета, оставяйки открити само последните три-четири сантиметра на заглушителя. В ухото си чу как Мухтар започна да дърдори за борбата да се очисти люлката на Исляма от всички неверници.
— С колко души разполага той? — попита Рап Хусейни.
Имамът пооправи очилата си, докато забързано вървяха към стълбите.
— Мисля, че са осем.
— Сигурен ли си?
— Не знам. Не съм ги броил… може би са десет.
— А твоите? — намеси се Стилуел. — Тези от местната милиция.
— Те пазят трите главни входа към джамията, но това е нормално. Когато можем, гледаме да не пускаме въоръжени мъже вътре. Моите хора дори не знаят, че тя е тук.
На Рап му се прииска да отговори: „Значи ти си единственият негоден плъх, който им помага“, но след като Хусейни се беше съгласил да сътрудничи, най-добре беше да прибягва към насилие само в краен случай. Рап чу нов глас в слушалката. Мъжът говореше на фарси и очевидно беше доста ядосан:
— Имад, веднага я освободи и гледай да е невредима!
Когато стигнаха площадката на първия етаж, водеща обратно към медресето, Стилуел попита на арабски:
— Да наредя ли на кюрдите да влязат?
— Аятолах Наджар — отвърна Мухтар. — Знам омразата ви към ЦРУ и мислех, че одобрявате действията ми.
— Не — отговори Рап на въпроса на Стилуел. — Разясни им ситуацията, но им кажи да останат навън.
Хусейни ги поведе още по-надолу.
— Джамията е право пред нас.
— Къде са разположени хората му? — попита Рап.
— Част от тях спят горе.
— В медресето ли?
— Да.
— Колко са там?
— Трима, мисля.
— А останалите?
— Двама са отпред заедно с членовете на милицията, други двама пазят стълбището, което води към катакомбите.
— А в самите катакомби?
— Двама, мисля. Може и да са повече.
С мъжа, когото вече беше убил, Рап наброи десет, което отговаряше на първоначалната преценка на Хусейни. Мухтар беше преминал в яростен спор с аятолах Наджар. Рап искаше да се концентрира по-внимателно върху разговора им, но трябваше да събере повече информация как се охраняваше заложничката. Когато влязоха в джамията, Хусейни му каза, че я държат в другия край на тесния коридор. Докато вървяха из вековния каменен под, ги видя друг молла и се запъти към Хусейни.
— Ще я убия и вие не можете да ме спрете с нищо — чу Рап гласа на Мухтар в слушалката си.
— Продължавай да вървиш — прошепна Рап на Хусейни. — Ще бъдеш богато възнаграден за това. Върховният водач иска да бъде освободена, а Мухтар отказва да го стори.
Хусейни махна на младия молла да не го притеснява и те продължиха напред към редица от колони и дълга галерия, проточила се по протежението на южната стена на джамията. В дъното беше по-тъмно и светлината там проникваше слабо през няколкото тесни прозореца. Рап забеляза набързо мъжка фигура между две колони при широкото открито пространство на джамията, покрито с молитвени килимчета.
— Малко по-нататък е — каза Хусейни. — Вратата е вдясно.