Мич грабна колана от масата и застана точно зад затворника. Мухтар усети опасност и рязко започна да се дърпа, но белезниците не му даваха да се обърне. Беше чиста загуба на сили и енергия. Металната маса беше завинтена с болтове за пода. Рап обви колана около врата на Мухтар и промуши единия му край в токата. Мухтар се разкрещя и се задърпа още по-яростно. Рап се подпря за опора с лявата ръка за рамото на Мухтар и с дясната силно и рязко дръпна колана. Мухтар започна да се задушава.
Рап се наведе, доближи устата си само на сантиметри от ухото на Мухтар и каза:
— Това е за Айрини Кенеди, боклук такъв.
Мич постави лявото си стъпало върху тила на Мухтар и стисна с две ръце колана. Наведе се назад и задърпа още по-силно. Трахеята на Мухтар се сплеска като алуминиева кутия от безалкохолно. Очите му едва не изхвръкнаха от орбитите, а крайниците му се вдървиха. Рап продължи да държи колана затегнат още десет секунди, за да е напълно сигурен в резултата. Мухтар се килна напред и главата му се удари с тъп звук, след което безжизнено легна на масата. Рап отключи белезниците на ръцете и краката и ги хвърли на пода. После взе заобления край на колана, завърза го за металната тръба, към която беше прикована с белезниците дясната ръка на Мухтар и избута стола настрани. Колената на Мухтар се удариха в пода, а главата му се плъзна от масата, но не падна, а беше спряна от колана на трийсетина сантиметра от пода.
Рап огледа за последно и отвори вратата. На излизане вдигна ръка и прибра кърпичката си от обектива на камерата, след което свали гумените ръкавици.
Началникът го чакаше в коридора.
— Как мина?
— Точно по плана. — Мич благодари на полицейския началник, обърна се и се запъти към изхода.