Втората причина да накарат Ашани да дойде тук стоеше на канапето до него. Малцина бяха хората, способни да разклатят нервите и спокойствието на Ашани, но Имад Мухтар беше един от тях. Роденият в Ливан терорист беше най-жестокият и безмилостен човек, който той познаваше. Студен, пресметлив и изпълнен с омраза, Мухтар беше готов на всичко в името на каузата. Една от най-неприятните страни на работата на Ашани беше да се занимава с Мухтар, но нямаше как да го избегне. Като водач на „Хизбула“ в Ливан този мъж играеше изключително важна роля в иранската геополитическа стратегия.
Третият участник в срещата беше Али Фарахани. Той отговаряше за сигурността в ядрения комплекс в Исфахан и не обичаше гостите от Техеран. Особено тези двамата. Фарахани се облегна назад и вдигна краката си върху металното бюро. Всмука протяжно от цигарата и отсече:
— На американците не им стиска да ни нападнат.
Ашани дискретно беше предупредил Върховния съвет по сигурността, че Фарахани не става за този пост — да ръководи охраната и сигурността в най-важния обект на нацията. Семейството му имаше много връзки и както често се случваше в Иран, шуробаджанащината беше оказала основно влияние при назначаването му на поста. Ашани се обърна към главния терорист до него, за да види как ще реагира на глупавата самоувереност на мастития бюрократ.
Мухтар присви още по-силно очи и изпитателно изгледа Фарахани.
— Значи според теб няма да ни нападнат?
— Не. — Фарахани поклати глава и почеса гъстата си черна брада. — Те са затънали в Ирак — една разцепена от междуособици страна, която е наполовината на нас. Едва ли ще искат да влязат в сблъсък с надигащия се персийски полумесец.
— А евреите?
— Нека заповядат. Новите противовъздушни ракети С-300, които купихме от Русия, са по местата си. Евреите няма да могат да стигнат и на сто километра оттук.
Мухтар хвърли страничен поглед към Ашани, лицето на който обаче остана безизразно. Обърна се към Фарахани и отговори:
— На твоите руски ракети имам толкова вяра, колкото и на теб.
Фарахани замълча за секунда, след което спокойно го попита:
— Защо ме обиждаш?
— Твоите мерки за сигурност не ме впечатляват. По пътя си насам забелязах половин дузина пропуски, а дори още не бях започнал изненадващата си инспекция.
— Инспекция ли? — Изненаданият Фарахани свали краката си от бюрото. — Никой не ми каза, че ще има инспекция.
— Затова е изненадваща, малоумник такъв! — Мухтар скочи от мястото си, като преобърна стола.
Изнервеният Фарахани също стана и след като си върна самообладанието, попита:
— От чие име е проверката?
— От Върховния съвет!
Фарахани погледна за потвърждение към шефа на разузнаването и сигурността. Собственият му брат беше член на Съвета! Как не можа да го предупреди?
Ашани кимна и добави:
— Нашият приятел от „Хизбула“ е специалист по неконвенционални бойни действия. Дошъл е да провери доколко сте уязвими от заплахи, различни от въздушните бомбардировки.
— Наземно нападение? Невъзможно.
— Ще видим. — Мухтар тръгна към вратата.
Ашани погледна часовника си и сдържа презрението си и към двамата. Денят щеше да е доста досаден.
3.
Плуването на дистанция почти километър отне на Рап по-малко от дванайсет минути. Можеше да вземе отсечката и по-бързо, но за него сега беше по-важна незабелязаността, а не скоростта. Той описа дъга към носа на яхтата, подавайки само главата си над повърхността. В два от илюминаторите светеше слаба светлина, в другите беше тъмно. Заради облачното нощно небе не се виждаше почти нищо. Той свали маската, шнорхела и плавниците, след което едно по едно ги прибра в раницата и я завърза за котвеното въже. После се приближи до десния борд и се ослуша да не би Гарет или жена му да са излезли на палубата. Когато стигна до кърмата, Рап се спря и надникна иззад ъгъла към платформата за плуване. Беше огромна — пет метра широка и два метра дълбока, с повърхности от тиково дърво. Слава Богу, нямаше никой.