На баджа му пишеше: Мошен Норврастех. Беше на шейсет и шест години, роден и израснал в югоизточния ирански град Бам. При разразилото се през 2003 г. опустошително земетресение, при което загинаха трийсет хиляди души, той беше загубил жена си, двете си деца и тримата си внуци. След земетресението Норврастех с години се мъчеше да си намери работа. Един ден братовчед му, който работеше в Организацията за атомна енергия, му намери работа в Исфахан. В началото колегите му не го приемаха добре. Тъй като безработицата беше толкова висока, конкуренцията за всяко работно място, включително и за това на чистач, беше крайно напрегната. Местните, които бяха болшинство в комплекса, се отнесоха с недоволство и враждебност към чужденеца, взимащ хляба им. Само за месец-два обаче той успя да ги спечели на своя страна. Норврастех имаше склонност към техниката и имаше дарбата да поправя почти всичко — особено ако то работеше с електричество. Хората му носеха телефоните си, радиоприемници, тостери, прахосмукачки — всичко, което имаше щепсел, и той ги поправяше. През уикендите и вечерите той посещаваше хората по домовете им, за да им помогне да поправят или подновят електрическата инсталация. Той никога не взимаше пари, само топла храна и малко топло съчувствие, така необходимо да запълни празнината от смъртта на цялото му семейство.
Норврастех дори беше ходил в дома на Ардешир Хасанпур — прочутият ирански учен, който ръководеше националната програма за производство на обогатен уран. Веднъж Хасанпур беше влязъл в разнебитената му работилница на приземния етаж и го бе попитал дали би наминал в дома му, за да поправи няколко уреда. Норврастех отвърна, че за него ще е чест да го стори. След като монтира вентилатор на тавана и поправи две развалени лампи обаче, клиентът нито му предложи пари за услугата, нито дори му каза едно „благодаря“. Изключено беше да му позволят да седне и да се нахрани, та дори и с прислугата. Норврастех си тръгна от къщата с мисълта, че няма да изпита никакво състрадание към този човек, когато чукът се стовари. Но за другите, които бяха показали симпатия и приятелските си чувства към него, той би направил всичко по силите си, за да напуснат невредими комплекса.
Истинското име на Мошен Норврастех беше Адам Шошан. Той се беше предлагал доброволно три пъти да участва в тази операция преди главният директор на Мосад и министър-председателят накрая да се съгласят. Още от самото начало най-силните им опасения се дължаха на факта, че Шошан сам и доброволно изявява желание да участва в операцията. А той знаеше твърде много. Беше старши офицер, не някой новобранец, взет от израелската армия.
Двайсет и седемгодишен ветеран на една от най-страховитите и уважавани разузнавателни служби в света, Шошан беше най-големият експерт в Мосад по всички персийски въпроси. Владееше перфектно и фарси, и арабски, но което беше най-важното, първите двайсет години от живота си бе прекарал в Иран. Роден в Техеран, Шошан беше син на заможен търговец на диаманти, който бе доста влиятелен сред еврейската общност в Иран. Докато иранската революция набираше инерция, бащата на Шошан изпитваше все по-силно притеснение и тревога. Така през 1979 година той прати жена си и децата да живеят при роднини във Виена. Той възнамеряваше да ги върне обратно, веднага щом бурята отмине. Пет месеца след като изпрати семейството си в безопасност, баща му беше обвинен в шпионаж и противодържавна дейност. Изправиха го пред съда. Жалкото подобие на съдебно заседание трая по-малко от пет минути. Отказаха му адвокат и дори не му разрешиха лично да се защити. Обвинителната присъда беше произнесена и бащата на Шошан веднага беше изведен от залата и екзекутиран с изстрел в главата.
Адам Шошан беше единственият оцелял мъжки член на фамилията. Въпреки протестите на майка си той замина за Израел и се записа в армията веднага щом обстановката в региона отново се нажежи. Този път в своя възход беше една нова група, наречена „Хизбула“, а ООП затвърждаваше позициите си в окупираните територии и отвъд тях. През 1982 година той беше в предните редици на нахлулите в Южен Ливан израелски войски. Докато провеждаше пеши патрул, атентатор-самоубиец от „Хизбула“ сложи край на военната му кариера. Фанатикът се взриви точно в средата на взвода на Шошан. Нагорещен шрапнел се заби в крака му и увреди непоправимо ахилесовото му сухожилие.