— Джелкс — обади се той и аз отворих очи и го видях, че стои абсолютно спокоен и продължава да държи брадвата. Главата на лейди Търтън също си беше там, все още стърчаща от дупката, но лицето й бе придобило някакъв ужасяващо пепелявосив цвят, а устата й постоянно се отваряше и затваряше като издаваше странни хриптящи звуци.
— Виж какво, Джелкс — говореше му Сър Базил. — Къде ти е умът? Това нещо е прекалено опасно. Подай ми триона. — И докато разменяше инструментите, аз за пръв път забелязах, че по бузите му избиха две топли червени петънца, а над тях, около ъгълчетата на очите — леко потрепваха бръчиците на незабележима усмивка.