Задържах „Уили“ повече, отколкото това устройваше Майлс. Той искаше да започнем да го продаваме веднага, щом поевтинее достатъчно, но аз настоявах за още нещо: „Уили“ трябваше да се ремонтира лесно. Големият недостатък на повечето домакински уреди се състои в това, че колкото са по-добри и колкото повече неща вършат, толкова по-сигурно е, че ще се развалят точно когато се нуждаете най-много от тях — и ще е потребен специалист, който взема по пет долара на час, да ги накара да проработят отново. После същото ще се случи и следващата седмица — ако не е съдомиялната машина, ще е климатикът… обикновено късно вечерта в събота и то по време на снежна буря.
Аз исках моите устройства да работят и при това да работят, без да докарват притежателите си до инфаркт.
Ала уредите все някога се повреждат, дори и моите. Докато не дойде онзи велик ден, когато всички те ще се произвеждат без движещи се части, машинариите ще продължават да се развалят. И ако натъпчеш една къща с всякакви уреди, все някои от тях ще се повредят.
Военната наука обаче постига резултати и войскарите бяха решили този проблем още преди години. Човек просто не може да си позволи да изгуби битка, да даде хиляди или милиони жертви, а може би — да изгуби и войната, само защото се е повредила някаква джаджа колкото палеца му. За военни цели се използваха доста хитри решения — „дуракоустойчиви“, дублиращи, „стенд-бай“ системи, „повтори три пъти командата“ и тъй нататък. Но онова тяхно решение, което имаше смисъл да се приложи и при домакинските уреди, бе принципът на блоковия монтаж.
Идеята е удивително проста: не поправяш, а заменяш. Исках всяка част на „Уили Прозореца“, която би могла да се повреди, да е в заменяем блок, а с машината да върви и комплект резервни блокове. Някои компоненти ще се изхвърлят направо, други ще се изпратят на ремонт, но самият „Уили“ никога няма да е повреден по-дълго време от необходимото да се замени даден блок.
Тогава аз и Майлс се скарахме за първи път. Аз твърдях, че решението кога да се премине от пилотния модел към масовото производство, е инженерно решение; той — че било бизнес-решение. Ако не бях запазил контролния пакет във фирмата, „Уили“ щеше да излезе на пазара като поредното недодялано нововъведение, досущ като всички останали болнави и недоизкусурени в инженерно отношение „спестяващи труда“ уреди.
Бел Даркин успокои топката. Ако тя бе подкрепила натиска върху мен, може би щях да оставя Майлс да почне да продава „Уили“ преди да съм решил, че е готов, тъй като бях хлътнал по Бел толкова, колкото е възможно да хлътне един мъж.
Бел бе не само съвършената секретарка и офис-мениджър, тя си имаше и лични данни, които биха задоволили вкуса на Праксител,9 както и излъчване, което ми действаше така, както кочата билка10 — на Пийт.
След като първокласните секретарки са такава рядкост и след като една от най-добрите е съгласна да работи за неизвестна и бедна компания срещу по-ниско от стандартното заплащане, човек трябва да си зададе въпроса — Защо?; но ние дори не я попитахме къде бе работила преди това, толкова се радвахме, че ни отърва от камарите бумаги, породени от продажбите на „Наето момиче“.
По-късно с негодувание бих отхвърлил всеки намек, че би трябвало да проверим Бел, защото тогава размерите на бюста й сериозно бяха поразили здравия ми разум. Тя ме остави да й обясня колко самотен бе животът ми, преди нейната поява, след което ми отвърна благо, че би трябвало да ме опознае по-добре, но че и тя изпитвала симпатия към моята особа.
Скоро след като потуши караницата ми с Майлс, тя се съгласи да сподели с мен съдбата си.
— Дан, скъпи, ти имаш заложби на велик човек… и се надявам, че аз ще съм жената, която би могла да ти помогне.
— Разбира се, че си ти!
— Ш-ш-ш-т, скъпи. Няма обаче да се омъжа за теб веднага, да те натоваря с дечурлига и да ти досадя до смърт. Първо ще работя с теб и ще изградим нашия бизнес. Сетне ще се оженим.
Аз й възразих, но тя бе непреклонна.
— Не, скъпи. Предстои ни да изминем дълъг път — аз и ти. „Наето момиче“ ще стане велико име, като „Дженеръл илектрик“. Но когато се оженим, искам да забравя за бизнеса и да се посветя само на твоето щастие. Първо обаче ще се погрижа за благополучието и бъдещето ти. Довери ми се, скъпи.
И аз го направих. Тя не ми позволи да й купя скъпия годежен пръстен, който бях избрал; вместо това, като годежен подарък й прехвърлих част от акциите си. Тя ме увери, разбира се, че запазвам правото си на глас с тях. Като си мисля сега, не съм сигурен кой от двама ни се сети пръв за този подарък.