Един ден тъкмо привършвахме с вечерята, когато Бел ме попита:
— Ще се връщаш ли в завода, скъпи?
— Разбира се. Защо не?
— Добре. Защото Майлс ще ни чака там.
— А…
— Той иска да се проведе събрание на акционерите.
— Събрание на акционерите ли? Защо?
— Няма да продължи дълго. Всъщност, скъпи, напоследък не обръщаш много внимание на бизнеса на фирмата. Майлс държи да уточни някои въпроси и да очертае стратегията.
— Придържам се към инженерната работа. Какво друго би трябвало да върша за фирмата?
— Нищо, скъпи. Майлс казва, че няма да отнеме много време.
— Какво се е случило? Да не би Джейк да не се справя с поточната линия?
— Моля те, скъпи. Майлс не ми каза защо точно свиква събрание. Допий си кафето.
Майлс ни чакаше в завода. Ръкува се тържествено, сякаш не се бяхме виждали цял месец.
— Майлс, за какво е всичко това? — попитах аз.
Той се обърна към Бел.
— Би ли съобщила дневния ред?
Дори само това би трябвало да ми подскаже, че Бел излъга, като каза, че Майлс не й бил обяснил какво си е наумил. Но тогава изобщо не си го помислих — по дяволите, аз вярвах на Бел! — а и вниманието ми бе отвлечено от нещо друго: Бел отиде до сейфа, завъртя топката и го отвори. Рекох:
— Между другото, скъпа, снощи се опитах да го отворя и не успях. Да не си променила комбинацията?
Тя вадеше някакви книжа и не се обърна.
— Не ти ли казах? Охраната ме помоли да я сменя, след опита за обир миналата седмица.
— О, така ли? Тогава най-добре ще е да ми кажеш новите числа, инак някоя нощ ще ми се наложи да ти телефонирам в съвсем отвратителен час.
— Разбира се.
Тя затвори сейфа и сложи някаква папка на масата, която използвахме за заседания. Майлс се прокашля и рече:
— Хайде да започваме.
Аз отвърнах:
— Добре. Скъпа, щом като това ще е официално събрание, предполагам няма да е зле да го стенографираш… Тъй, сряда, осемнайсети ноември 1970 година, 9.20 часа вечерта, всички акционери присъстват — запиши имената ни — събранието ръководи Д.Б.Дейвис, председател на борда. Някакви стари дела?
Нямаше.
— Добре. Майлс тогава ти имаш думата. Някакви нови проблеми в бизнеса?
Майлс пак се прокашля.
— Искам да направя преглед на фирмената стратегия, да представя програма за бъдещето и да предложа на борда да обсъди едно предложение за външно финансиране.
— За външно финансиране ли? Не ставай глупав, фирмата е добре финансово и с всеки месец положението й се затвърждава. Какво има, Майлс? Да не би текущата ти сметка да не те задоволява? Можем да я увеличим.
— Няма да останем в това стабилно положение при изпълнението на новата програма. Трябва ни разширяване на капиталовата структура.
— Каква нова програма?
— Моля те, Дан. Направил съм си труда да я напиша в подробности. Нека Бел ни я прочете.
— Ами… добре.
Ако пропуснем бомбастичните приказки — като всички юристи той силно си падаше по многосричните думи — Майлс искаше три неща: а) да ми вземе „Гъвкавия Франк“, да го даде в ръцете на производствен екип и да го изкара на пазара без всякакво забавяне; б) — но аз го спрях още на първата точка.
— Не!
— Почакай малко, Дан. Като президент и главен мениджър определено имам правото да представя идеите си в подреден вид. Спести си коментариите за после. Нека Бел дочете текста.
— Е… добре. Но отговорът пак ще е „не“.
Точка „б“ по същество съдържаше следното: че трябва да престанем да се тътрим като каруца само с един впрегнат кон. Разполагаме с нещо голямо, толкова голямо, колкото е бил автомобилът навремето, и се намираме още в началото; ето защо трябва веднага да се разширим, да създадем организация за търговия в национален и световен мащаб, със съответстващото й произвоство.
Започнах да барабаня с пръсти по масата. Можех да си се представя като главен инженер на подобна групировка. Сигурно даже няма да ми оставят и чертожната дъска, а ако хвана поялника, профсъюзът веднага ще вдигне стачка. Със същия успех бих могъл да остана във войската и да се опитам да стана генерал.
Не ги прекъснах обаче. Точка „в“ гласеше, че не можем да направим всичко това с жълти стотинки; ще са необходими милиони. „Маникс ентърпрайсис“ ще осигури капитала — за целта ние ще им продадем всичко — акции, производствени сгради и „Гъвкавия Франк“ и ще се превърнем в дъщерна компания. Майлс ще остане мениджър на клона, аз — главен инженер на разработките, но добрите стари дни на свобода вече ще са свършили; и двамата ще бъдем наемни работници.