— А?
— Обърни се; ще ти сложа инжекция в левия бут.
Обърнах се и той ме бодна. Докато разтърквах мястото, той продължи:
— А сега изпий това. След около двайсет минути ще си по-трезвен, отколкото си бил през целия месец. А сетне — ако още имаш мозък в главата си, в което много се съмнявам — можеш да преразгледаш намеренията си и да решиш дали да избягаш от проблемите си… или да се възправиш срещу тях като мъж.
Изпих го.
— Това е всичко; можеш да се облечеш. Подписвам ти книжата, но те предупреждавам, че до последния момент мога да наложа вето. Повече ни грам алкохол; после лека вечеря и никаква закуска. Утре на обяд — пак тук, за последен преглед.
Обърна се и дори не каза довиждане. Облякох се и излязох, чувствах се като възпален цирей. Пауъл бе подготвил документите ми.
— Можете да ги оставите тук, ако искате, и да ги вземете утре на обяд… имам предвид този комплект, който ще отиде заедно с вас в хладилното помещение.
— А какво ще стане с останалите екземпляри?
— Оставяме един комплект за нас, сетне, след като заспите, пращаме един комплект в съда и друг — в Карлсбадския архив. Докторът… ъ-ъ-ъ, предупреди ли ви за диетата?
— Разбира се, че ме предупреди.
Погледнах документите, за да прикрия раздразнението си.
Пауъл посегна към тях.
— При мен ще са на сигурно място за тази нощ.
Аз ги дръпнах.
— И аз мога да ги пазя. Може да реша да променя нещо в избора си на акции.
— Ъ-ъ-ъ, вече е късно за това, драги мистър Дейвис.
— Не ме припирайте. Ако ми хрумнат някакви промени, ще дойда по-рано.
Отворих чантата и пъхнах книжата в едно отделение до Пийт. И преди бях държал ценни документи там; може и да не е чак толкова сигурно място, колкото каверните на Карлсбад, но във всеки случай е доста по-безопасно, отколкото можете да си помислите. Веднъж един джебчия се бе опитал да измъкне нещо от това отделение на чантата и сигурно още носи белезите от зъбите и ноктите на Пийт.
2.
Колата ми бе паркирана под площад „Пършинг“ бях я оставил там по-рано същия ден. Пуснах пари в паркинговия автомат, нагласих автопилота на „артерия-запад“, извадих Пийт от чантата, сложих го на седалката му и се отпуснах.
Или поне се опитах да се отпусна. Движението в Лос Анджелис бе прекалено бързо и убийствено опасно, за да се чувствам съвсем спокоен при автоматично управление; искаше ми се да попроменя схемата — тя наистина бе остаряла в сравнене със съвременната „дуракоустойчива“ модерна система. Когато излязохме на авеню „Уестърн“ и можех вече да поема ръчно управлението, се чувствах изнервен и ми се пийваше нещо.
— Ей там има един оазис, Пийт.
— Хм-р-р?
— Право пред нас.
Но докато търсех къде да паркирам (Лос Анджелис е напълно защитен от окупанти; нашествениците просто няма да намерят къде да паркират) — си спомних нареждането на лекаря да не кусвам алкохол.
Затова наум го посъветвах най-красноречиво какво може да направи с нареждането си.
Сетне се почудих дали можеше да ме усети — почти денонощие по-късно, — ударил ли съм едно или не. Спомних си, че бях мярнал някаква научнопопулярна статия по въпроса, но тъй като не бе в кръга на интересите ми, я бях пропуснал.
Проклятие, той можеше да ми откаже Студеното спане. Най-добре е да играя на сигурно и да отложа пиенето за по-добри времена.
— Сега? — попита Пийт.
— По-късно. Ще намерим някой крайпътен ресторант.
Изведнъж осъзнах, че всъщност не ми се пиеше; искаше ми се да хапна и да се наспя като хората. Докторът се оказа прав; бях по-трезвен и се чувствах по-добре, отколкото от седмици насам. Може би онази инжекция в дупето не бе нищо друго, освен витамин В1; ако е така, то действието й бе мълниеносно. И тъй, намерихме крайпътен ресторант. Поръчах пиле по селски за мен, половинфунтов хамбургер и мляко за Пийт, а докато изпълнят поръчката ни, го изведох малко да се поразходи. Пийт и аз често хапвахме в крайпътни ресторанти, защото не се налагаше да го внасям и изнасям тайно.
Половин час по-късно оставих колата да излезе от потока на натовареното движение, спрях я, запалих цигара, почесах Пийт по гушата и се замислих.
Дани, момчето ми, докторът е прав; ти се опитваше да далдисаш в бутилката. И докато за островърхата ти тиква е възможно да се мушне в гърлото й, раменете ти трудно ще минат през него. Сега си трезв като краставица, тумбакът ти е пълен с храна и си почива спокойно за пръв път от много дни насам. Чувстваш се нормално.