— Ашфорд смята, че ще е най-добре заместник да му бъде Мичио Па. Обсъдихме го и аз те преназначих за шеф на охраната.
— Значи вече съм трети в редицата — засмя се Бика. — Защо? Ашфорд да не би да се бои, че ще му взема мястото?
Фред се наведе напред, сплел пръсти. По лицето му си личеше, че положението е тежко и той се опитва да извлече максимална полза от него.
— Ето как стоят нещата — обясни той. — Това е флот на СВП. „Бегемот“ е отговорът на поясните на тежките бойни кораби на Марс и Земята. Така че ако поставим землянин на мостика, няма да пратим правилното послание.
— Разбрах — кимна Бика.
— Аз съм в същото положение. Знаеш го. След всички тези години трябваше да работя дваж по-усилено, да проявявам лоялност и уважение само защото съм от там, откъдето съм. Дори тези, на които им е приятно да съм наоколо, защото смятат, че карам Земята да изглежда по-слаба, не обичат да получават заповеди от мен. Налага се да водя битка за всяка капчица уважение.
— Аха — кимна Бика. Шеф на охраната означаваше по-малко време в униформа. Той въздъхна и сложи двата костюма на стола.
— Не казвам, че не те бива — продължи Фред. — Напротив, ако питаш мен, ти си най-добрият. Но това са ограниченията, с които трябва да привикваме. За да се свърши в края на краищата работата.
Бика се подпря на стената. Фред го гледаше изпод побелелите си вежди.
— Сър, летя с вас от много време — заговори Бика с официален тон. — Ако трябва да ме попитате нещо, направете го още сега.
— Искам да се постараеш да свършим тази работа — рече Фред. — Това, което става там, е най-важното нещо в цялата система, а нямаме никаква идея какво е то. Ако се изложим или дадем на вътрешните планети някакво жизненоважно предимство, ще изгубим страшно много. Ашфорд и Па са добри професионалисти, но те са поясни. Нямат опита от работа със земните военни, който притежаваме ние с теб.
— Смяташ ли, че ще предприемат нещо?
— Не. Ашфорд ще направи всичко възможно да успее, но той реагира като поясен и се изненадва, когато другите хора не действат по същия начин.
— Ашфорд ужасно се бои да не се изложи. Той е като униформа, нахлузена на вакуум. Но не бива да разчитаме на това.
— Аз не разчитам — съгласи се Фред. — Пращам те там, защото вярвам, че ще се справиш.
— Но ме отстраняваш от командването.
— Отстранявам те.
— Какво ще кажеш за повишение на заплатата?
— Не разчитай на това — завъртя глава Фред.
— Е, поне опитах — въздъхна Бика. — Значи само отговорност и никаква власт? Как да откажеш на подобна оферта?
— Не се шегувам. Прецакан си, но причината е в политическите игри. Държа обаче да го приемеш.
— Значи го приемам — склони Бика.
Известно време единственият звук идеше откъм рециклатора. Бика се зае да натиква обратно в гардероба досегашния си живот. Някъде далеч над него, скрит зад тонове стомана и керамика, необработен камък и вакуум, „Бегемот“ чакаше.
3.
Мелба
Веднага щом влезе в залата за залагания, Мелба усети, че я гледат. Помещението бе озарено от разпръснатото сияние на игралните машини — розово, синьо и златисто. Повечето от машините показваха сцени на секс, насилие или двете. Натискаш копче, профукваш пари и гледаш как девойки пъхат чужди предмети в телата си, докато чакаш да видиш дали ще победиш. Ротативки, покермашини, лотарии в реално време. Хората, седящи пред тях, излъчваха душевна тъпота, отчаяние и почти осезаема омраза към жените.
— Ей, миличка — обади се един дебелак иззад барплота. — Не зная защо си дошла тук, но не си където трябва. Най-добре ще е да включиш на задна.
— Имам среща — обясни тя. — С Травин.
Дебелакът се ококори. Някой в мрака подвикна нещо цинично. Искаше да я изплаши и донякъде успя, но тя се постара да не си проличи.
— Травин е отзад, ако толкова го искаш, миличка — рече дебелият и посочи към далечния край на залата, където, в дъното на коридора от зяпачи, се виждаше червена врата.
Инстинктите ѝ бяха все отпреди, когато тя беше Клариса, и следователно тук бяха погрешни. Още от времето, когато стана достатъчно голяма, за да ходи, я бяха обучавали на самозащита, но такава, до каквато да прибягва в случай, че се опитат да я отвлекат. Как да привлече вниманието на властите, как да успокои напрежението между нея и похитителите. Физическата тренировка бе част от целия този процес, но целта бе да се измъкне. Да бяга. Да потърси помощ.
Сега, когато нямаше кой да ѝ помогне, нищо от това не можеше да ѝ послужи. Клариса, Мелба — кимна на дебелия и пое през натъпканото с мъже, зле осветено помещение. Пълната земна гравитация я теглеше като опасна болест. На една от масите за залагания анимационна жена бе подложена на сексуални атаки от три малки сивкави извънземни, докато над тях се рееше летяща чиния. Някой бе спечелил малък джакпот. Мелба извърна поглед. Зад гърба ѝ невидим мъж се изсмя и тя почувства, че косъмчетата на тила ѝ настръхват.