— Ако не си мъртва — продължи Еймъс, като се наведе и пусна кратък откос, — най-добре се махни от средата на помещението, преди да са те улучили.
— Окю! — Ана побутна с ръка другата жена. — Събуди се. Трябва да се преместим от тук.
Ръката на Окю се опъна безжизнено, когато я дръпна, и тялото ѝ се завъртя във въздуха. Ана видя, че главата ѝ е наклонена под неестествен ъгъл към раменете, лицето ѝ е отпуснато, а очите гледат невиждащо. Тя се дръпна неволно и отново усети остри бодежи в гърба. Извика, бутна тялото на Окю с крака и полетя в противоположната посока. Удари се в стената, хвана се за един монитор и се задържа за него. Болката във врата и главата ѝ бе като постоянно, мъчително пулсиране.
Стрелбата не спираше. Еймъс и малката му група от верни войници стреляха през всички отвори, някои от които бяха пробити предварително и оформени като амбразури.
Противниковата атака бе в апогея си. Ашфорд бе пратил хора, за да ги спрат на всяка цена. Спомените на Ана се връщаха като приливна вълна. Ужасният, пронизителен звук, след който тялото ѝ бе запокитено към стената.
Ашфорд вероятно бе изключил барабана, за да ги спре, а после войниците му нахлуха, за да ги довършат. Но ако Окю бе загинала при сблъсъка, със сигурност на борда имаше стотици жертви като нея. Ашфорд бе готов да ги избие всичките, за да си разчисти пътя. Ана усети нарастващ гняв и се зарадва, че никой не бе помислил да ѝ даде оръжие.
— Все още ли излъчваме? — изкрещя на Еймъс, за да надвика оглушителните изстрели.
— Не знам, червенокоске. Моника е в кабината.
Ана се изправи до стената и се оттласна леко към вратата на кабината, която зееше отворена. Моника се поклащаше вътре, превита над апаратурата. Пространството бе твърде тясно, за да побере и двете, затова Ана се подаде през вратата и попита:
— Още ли сме в ефир? Може ли да продължим предаването?
Моника се разсмя мрачно, но не се обърна.
— Мислех, че си мъртва.
— Не, но Окю е убита. Струва ми се, че ѝ е строшен вратът. Мога да поема камерата, ако имаш нужда от помощ. Къде е Клип?
— Клип помагаше на Еймъс, но го простреляха в бедрото. Опитва се да спре кръвта в съседния кабинет. Тили е с него.
Ана се промуши в тясната кабина и постави ръка на рамото на Моника.
— Трябва да излезем в ефир. Не бива да прекратяваме предаването. Кажи ми какво да правя.
Моника се разсмя отново, но после се обърна и плесна Ана през ръката.
— Какво си мислиш, че става тук? Хората на Ашфорд се опитват да пробият отбраната и да ни застрелят. Бика и неговия отряд са изгубили инженерния отсек и Хуарес смята, че Бика също е убит. Кой знае още колко хора…
Ана опря крака на дръжката на вратата, сграбчи Моника за раменете и я блъсна в стената.
— Питам, работи ли радиопредавателната апаратура? — Беше изненадана колко спокоен е гласът ѝ.
— Имаше известни катаклизми, но…
— Питам те… дали… работи… апаратурата…
— Да — отвърна Моника и гласът ѝ прозвуча като изплашен вик.
— Прехвърли ме на канала, който използват нашите горе, и ми дай микрофона. — Ана пусна раменете на Моника. Тя веднага се зае да изпълнява заръчаното и само от време на време я поглеждаше изплашено. „Брей, станала съм страшна“ — помисли си Ана. Странно, но тази мисъл не ѝ се стори неприятна. Пък и времената бяха такива.
— Мамка му! — изруга Еймъс от съседното помещение. Когато Ана вдигна глава, тя видя младия марсиански офицер да се поклаща в средата на стаята след облак от червени мехурчета. Приятелят му Крис се оттласна от стената, улови го за крака и го дръпна встрани.
— Нямаме много време — обърна се Ана към Моника. — Действай по-бързо!
В отговор Моника ѝ подаде микрофона и слушалките.
— Ало? Говори Ана Воловодова от Радио „Свободна бавна зона“. Има ли някой останал на този канал?
Някой отговори, но беше невъзможно да чуе думите заради шума от стрелбата. Ана увеличи звука докрай и помоли:
— Повторете, ако обичате.
— Тук сме — чу гласа на Джим Холдън, който прокънтя в слушалките.
— Колко останахте и какво е положението?
— Ами… — Холдън млъкна и в продължение на няколко секунди се чуваше сумтене. — Сврели сме се в асансьорната шахта на левия борд, точно пред люка на мостика. Тук сме трима. Бика и останалите космопехотинци отбиват контраатака по-надолу в шахтата. Нямам представа какво става там. Няма някъде да отстъпваме, така че ако някой не реши да отвори люка, не разполагаме с кой знае какви шансове.