Последната част от изречението почти бе заглушена от нов залп откъм входа на студиото. Еймъс и хората му бяха притиснати в прикритията си. Екотът на изстрелите и звукът на удрящи се в метал куршуми бе оглушителен. Когато огънят отслабна, двама мъже с униформи на охранители от „Бегемот“ прекосиха помещението, като обсипваха околното пространство с автоматични откоси. Двама от хората на Еймъс бяха улучени и из въздуха се разлетяха нови червеникави сфери. Еймъс сграбчи втория мъж за ръката, завъртя го във въздуха и го тласна към първия. Те се запремятаха през помещението, оплетени един в друг, а Еймъс пусна един дълъг откос по тях. Въздухът се изпълни с толкова много червени топчета с различни размери, че вече беше трудно да се вижда. Хората на Еймъс също откриха стрелба и противникът, изглежда, реши да отстъпи, защото повече никой не се показа пред вратата.
— Има ли нещо, с което да помогнем? — извика Ана на Холдън.
— Доколкото чувам, и вие сте затънали в същите лайна като нас — отвърна Холдън. Гласът му звучеше уморено. И тъжно. — Ако не сте съвсем близо до пултовете на мостика, най-добре да се концентрирате върху текущите си проблеми.
Нови изстрели отекнаха откъм вратата, но бяха безпорядъчни. Еймъс бе успял да отбие главната атака и сега нападателите опитваха със случайна стрелба. Моника не сваляше поглед от нея, вероятно очакваше следващата заповед. По някакъв начин Ана бе заела командната позиция.
— Говори Ана Воловодова от студиото на Радио „Свободна бавна зона“. До всички на „Бегемот“, които все още ни слушат. Не успяхме да задържим инженерния отсек, така че планът ни да изключим реактора и да се върнем у дома се провали. Имаме хора, обкръжени в асансьорната шахта, те също не могат да се доберат до мостика. Така че, моля ви, ако някой ни чува и може да помогне, имаме нужда от вас. Хора умират буквално на прага на домовете ви. Хора от Земята, Марс и Пояса се нуждаят от помощта ви. Ако капитанът направи каквото е замислил, ако стреля с лазер по Пръстена, всички у дома също ще загинат. Моля ви, ако ни чувате, помогнете ни.
Тя млъкна и Моника свали камерата.
— Мислиш ли, че ще се получи? — попита репортерката.
Ана се готвеше да поклати отрицателно глава, когато комуникационното табло на стената избръмча.
— Откъде го знаете? — попита млад женски глас. Тъжен. Клариса. — Казахте, че ако атакуваме Пръстена, ще унищожим Земята. Откъде сте сигурни?
— Клариса — рече Ана. — Къде си?
— Тук съм, на мостика. В охранителната станция. Гледах предаването ти.
— Можеш ли да отвориш вратата и да пуснеш хората вътре?
— Да.
— Ще го направиш ли?
— Откъде си сигурна в това, което каза? — повтори въпроса си Клариса.
„Човек, когото повечето смятат за подбудител на две войни, обхванали Слънчевата система, е получил тази информация от създаден от протомолекулата призрак, когото никой друг не може да види.“ Не особено убедителен аргумент.
— Джеймс Холдън го е научил, докато е бил на станцията.
— Значи той ти каза, че ще се случи? — уточни Клариса и в тона ѝ се промъкна съмнение.
— Да.
— Как може да си сигурна тогава?
— Не съм, Клари — отвърна Ана, прибягвайки до името, което използваше Тили. — Не зная. Но Холдън е сигурен в това, а последствията, ако не успеем, изглеждат ужасяващи. Ето защо го приемам на доверие.
Последва дълга тишина. Сетне се чу мъжки глас:
— Клариса, с кого говориш там?
Трябваше да изминат няколко секунди, преди Ана да познае Хектор Кортес. Знаеше, че е на мостика с Ашфорд, но някак си още не бе привикнала с мисълта, че той е на страната на хората, които бяха убили Бика. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не се нахвърли върху него с проклятия.
— Ана иска да отворя въздушния шлюз на асансьора и да пусна хора от другата страна на мостика. Иска да им помогна, за да не позволят на Ашфорд да разруши Пръстена. Казва, че ако не го направим, ще загинат всички на Земята.
— Не я слушай — отвърна Кортес. — Тя просто е изплашена.
— Изплашена ли? — извика Ана. — Хектор, чуваш ли тези звуци? Това е стрелба. Докато си говорим, край нас летят куршуми. Вие сте на сигурно място на мостика и възнамерявате да унищожите нещо, което не разбирате, докато аз рискувам да бъда застреляна. Как да не се страхувам?