Наоми се намести леко и изрита с крак. Холдън чуваше пъшкането ѝ по радиото, докато тя се опитваше да достигне нещо малко извън обсега ѝ.
— Пипнах те — обяви триумфиращо тя. — Добре, опитай сега!
Холдън натисна копчето на външния люк. Никаква реакция.
— Опита ли? — извика Наоми.
Той натисна копчето още два пъти.
— Аха. Нищо.
— По дяволите. Можех да се закълна…
Корин се премести така, че да го погледне насмешливо, но не каза нищо.
Истината бе, че Холдън бе изчерпал емоционалния си заряд. Беше се случило някъде назад, при асансьора, когато се опитваше да спечели малко време на Наоми. После — след като нападателите избраха нов път — Наоми бе изложена на огън, което всъщност бе дори още по-лошо. А след това тя се показа, за да заяви, че Бика я е пратил напред да отвори вратата, докато той удържа преследвачите.
Всеки един от внимателно обмислените им планове се бе провалил с трясък и на всяка крачка бяха дали свидни жертви. А сега се намираха на поредната последна позиция — със заключена врата от едната страна и настъпващ противник от другата. Би трябвало да е ужасно, но в този момент Холдън чувстваше лека сънливост.
— Опитай сега — нареди Наоми. Холдън натисна копчето, без да го поглежда.
— Нищо.
— Може би… — тя се намести и отново изрита с крака.
— Двама идват — обади се напрегнато по радиото Корин. Никога досега не бе чувал гласа ѝ на живо. Зачуди се дали ще го познае, ако се случи. Той се приближи до ръба на платформата и погледна надолу. Заради магнитните обувки имаше усещането, че отново има „горе“ и „долу“.
Холдън повдигна визоскопа към лицевото стъкло и видя, че двама марсиански космопехотинци се носят нагоре по шахтата, толкова бързо, колкото им позволяваха скафандрите за работа в разредена атмосфера. Не можеше да ги познае оттук, но Бика не беше с тях.
— Опитай сега — рече Наоми.
— Зает съм — отвърна Холдън, докато оглеждаше пространството зад марсианците за преследвачи. Засега нямаше такива.
Наоми се измъкна от тесния отвор и се приближи до него, за да види какво става. Космопехотинците летяха нагоре към тях с нарастваща бързина, когато се изравниха с платформата, те завъртяха тела и се блъснаха с крака в тавана, за да променят посоката на полета. Сетне магнитните им подметки щракнаха до тези на Холдън.
Едва сега Холдън успя да различи лицата им зад предпазните стъкла — бяха снайперистът Хуарес и мургавата жена, чието име непрестанно забравяше.
— Изгубихме позицията — съобщи Хуарес. Държеше в едната си ръка дългоцевната пушка, а в другата стискаше нов пълнител. Той зареди оръжието и добави: — Последен.
Жената прегледа колана си и рече:
— Аз имам още три.
— Докладвайте — нареди Холдън с авторитетен глас на командващ, без да бе имал намерение да прозвучи така. Някога беше лейтенант от флота. Хуарес неволно се изпъна. Военната подготовка си казваше своето.
— Уцелих един противник в главата, предполагам, че успяхме да неутрализираме още един с последните си експлозиви. Нямаме информация за другите двама. Може да са ранени или убити при взрива, но не бива да разчитаме на това.
— Бика? — попита Корин.
— Експлозивите бяха у него. Той уби втория.
— Бика — повтори сподавено Корин. Холдън беше изненадан, че очите ѝ са насълзени. — Трябва да го измъкнем.
— Невъзможно — възрази Хуарес. — Кабината е последната ни преграда. Той е затворен вътре. Всякакви опити да измъкнем тялото му ще доведат до отслабване на сегашната позиция.
— Майната ти — сопна се Корин и пристъпи към него, свила юмруци. — Няма да го изоставим…
Преди да направи още една крачка, Холдън я улови за ремъците и я дръпна от пода, после я завъртя и я блъсна в близката преграда. Чу в говорителите на скафандъра как въздухът излиза рязко от гърдите ѝ.
— По-късно ще скърбим — рече той, без да я пуска. — Когато всичко приключи. Тогава ще ги оплачем до един.
Тя го улови за китките и за един кратък и напрегнат миг Холдън си мислеше, че ще започне да се бори с него. Дори взе да се чуди дали би могъл да се справи с нея в условия на почти пълна безтегловност. Но тя само дръпна ръцете му от ремъците и се оттласна надолу към пода.
— Разбрано, сър — произнесе сподавено.
— Връщай се на поста — добави Холдън, но гласът му бе поомекнал.
Тя приближи ръба на платформата. Хуарес я наблюдаваше мълчаливо. След като изчака няколко секунди от уважение, той попита: