— Мисля, че да — отвърна Холдън. Той установи с изненада, че не е толкова изчерпан, след като чувства облекчение.
— Бойните скафандри имат доста здрава броня — посочи Хуарес. — Така че може и да оцелеят. Но при подобна скорост всичко, което се съдържа вътре, ще стане на желе.
Наоми се оттласна, прекоси шахтата и се върна на тяхната платформа.
— Не ме бива с оръжията — призна тя.
— Сигурно — каза Хуарес и размаха ръце. — Продължавай с твоята работа. Ако ти пречим, просто ни кажи.
— Това не реши проблема ни с вратата — добави все така извинително Наоми.
Тъй като нямаше как да я целуне през скафандъра, Холдън протегна ръце и я прегърна.
— Щастлив съм, че успя да решиш проблема с ония двама „разкъсвачи“, които идваха отдолу.
Корин, която се бе обърнала към шлюза, когато Наоми го спомена, рече „Сезам, отвори се“ и външният люк се плъзна встрани.
— Майчице мила! — възкликна Холдън. — С магия ли я отвори тази врата?
— Зелената лампичка премигваше, че е деблокиран — отвърна Корин.
— Ти ли го направи? — обърна се Холдън към Наоми.
— Не.
— Тогава трябва да сме внимателни — предупреди Холдън, подаде оръжието и последния пълнител на марсианеца, после извади пистолета си. — Хуарес, когато вътрешната врата се отвори, разчитам на теб.
Кас кимна и Наоми натисна втория бутон. Люкът се затвори и изминаха две напрегнати минути, през които налягането се изравняваше. Всички освен Наоми бяха насочили оръжия към вътрешната врата, когато тя се отмести.
От другата страна нямаше нищо, освен къс коридор, който завършваше при следващия асансьор, и втори коридор, извиващ наляво.
— Този води към мостика — поясни Корин. — Дълъг е пет метра и широк метър и половина. Има люк, но той се затваря и заключва само в аварийни ситуации на разхерметизиране. Или ако някой на станцията преодолее защитите на програмата.
— Тогава това ще е първата ни цел — заяви Холдън. — Кас, когато влезем, ти ще поемеш надясно и ще установиш контрол над охранителната станция. Хуарес, ти поемаш наляво и отвличаш огъня от Кас. Ние с Корин се хвърляме напред и се опитваме да докопаме Ашфорд. Ако успеем да опрем пистолет в главата му, мисля, че всичко ще приключи бързо. Наоми, ти оставаш тук. Бъди готова да влезеш, ако те повикаме. За теб остава поемането на контрола над кораба.
— Доста шибан план, капитане — рече Хуарес с усмивка.
— Имаш ли по-добър?
— Не, така че да се захващаме. — Хуарес опря приклада на рамото си и запристъпва по коридора с ритмични движения на магнитните обувки. Кас го последва, опряла протегната ръка на гърба му. Холдън беше трети, а Корин — най-отзад. Наоми остана да чака при вратата на асансьора, стиснала нервно инструмента.
Когато стигнаха разклонението, Хуарес даде знак да спрат, след това подаде глава иззад ъгъла. Отдръпна се и съобщи:
— Изглежда чисто до самия вход на мостика. Сега трябва да сме бързи. И да не се спираме пред нищо. Тук само агресивност може да спечели.
След като всички потвърдиха с кимване, той преброи до три и извика:
— Давай, давай, давай!
Свиха зад ъгъла и Хуарес пое с тяло първия изстрел.
Беше толкова неочаквано, че Кас се дръпна и блъсна Холдън. Хуарес извика от болка и се метна назад към коридора. В стената пред него продължиха да се забиват куршуми. След дългата тишина във вакуума на шахтата шумът от изстрелите и рикошетите бе почти непоносим. Оглушителен.
Кас и Холдън уловиха Хуарес за ръцете и го дръпнаха зад ъгъла. Кас прикриваше разклонението, а Холдън прегледа ранения. Беше улучен в хълбока, предмишницата и крака. Нито една от раните не изглеждаше смъртоносна, но взети заедно щяха да доведат до скорошна тежка кръвозагуба. Холдън го издърпа назад по коридора към шлюза. Посочи шкафчето за спешна помощ, Наоми погледна натам и кимна.
— Направи, каквото можеш — помоли той и се върна в коридора при Кас.
Когато постави ръка на рамото ѝ, за да ѝ съобщи, че е тук, тя подхвърли:
— Ако се съди по плътността на стрелбата, там има между десет и дванайсет войници. Повечето с автомати и пистолети. Една едрокалибрена пушка. Да излезем в коридора ще е истинско самоубийство. Няма начин да се мине оттук.
— Мамицата му! — изруга отчаяно Холдън. Вселената бе почакала, докато стигне на ръба на провала, сетне му бе подхвърлила късче надежда, за да му я отнеме сега отново.
— Нов план? — попита Корин.
— Засега ще отвръщаме на стрелбата — рече той, подаде се леко иззад ъгъла и пусна три бързи изстрела. Дръпна се миг преди в преградата над него да се забият няколко куршума. Когато отсрещната канонада поутихна, Кас се хвърли през незащитеното пространство към отсрещната страна. Рискована маневра, но успя да я осъществи, без да я уцелят, и откри огън от новата си позиция. Стрелбата се измести към нея и Корин се показа иззад ъгъла, за да отправи няколко изстрела.