Преди да успее да се дръпне, през ръкава на лекия ѝ скафандър преминаха два куршума и във въздуха се разлетяха късчета от бяла подплата и изолиращ гел.
— Не съм ранена — извика тя и Кас се наведе напред и откри огън, за да накара противника да се скрие.
Холдън погледна назад по коридора. Наоми измъкваше Хуарес от скафандъра и същевременно покриваше с леплив спрей раните.
Нов залп накара Кас и Корин да се приберат в укритията. Когато се възцари кратка тишина, Холдън се подаде и стреля няколко пъти.
Това правеха хора като тях, дори когато нямаха шансове.
51.
Клариса
— Какво, по дяволите, си направила? — изрева Ашфорд. Лицето му бе подуто и зачервено. Гневът бликаше от устните му като слюнка от лаещо куче. Клариса знаеше, че би трябвало да изпитва страх. Да почувства нещо. Но само повдигна рамене, както правеше, когато беше на четиринайсет, и повтори:
— Отворих вратите.
В дъното на коридора се показа човешка глава и хората на Ашфорд откриха огън, но тя вече се бе прибрала.
— Преброих петима в коридора — докладва един от мъжете. Гледаше към монитора на охранителната камера. — Три жени и двама мъже. Една от тях е Корин. Мисля, че и Джим Холдън е там.
Ашфорд поклати глава. На лицето му бе изписано отвращение.
— Защо, мамка му, ги пусна да влязат? — продължи той със смразяващ глас.
— Но не ги убих — заяви Клариса. — Сега и на теб няма да ти се наложи.
— Тя беше объркана — заговори Кортес и застана между двамата. Закри я с тялото си. — Изглежда, не е разбрала какво става. Капитане, това не е опит за предателство. Момичето просто…
— Някой да я застреля — прекъсна го безцеремонно Ашфорд.
— Не! — извика Кортес. Викът бе отчаян сякаш се готвеха да застрелят него.
Един от охранителите се обърна. Дулото на оръжието му изглеждаше огромно, но когато проехтяха, изстрелите не идваха от него. Една фигура — мъжка или женска, не можа да различи — се подаде за миг в дъното на коридора и отекна бърз откос. Забравена, Клариса се оттласна назад през вратата на охранителната служба. Кортес я последва, притиснал главата си с ръце, сякаш така можеше да спре куршумите. Той я обгърна през раменете, за да я успокои, но тя само го избута към пода и на свой ред отлетя към тавана.
— Уф — изпухтя Кортес. — Ще ми се да не го беше правила.
Ана продължаваше да говори от екрана. Радио „Свободна бавна зона“ не беше замлъкнало. На мостика отекнаха нови изстрели.
— Избийте ги всички! — разнесе се гласът на Ашфорд — Всичките до един! — Но доколкото Клариса можеше да прецени от мястото си, войниците не бяха щурмували коридора. Нямаше нужда. Рано или късно на Наоми, Холдън и който още бе с тях щяха да им свършат куршумите и тогава те щяха да умрат. Или щеше да се случи някое чудо и Холдън да избие Ашфорд и хората му. И в двата случая нямаше да последва нищо добро за нея. И това бе хубаво. Точно за това бе дошла тук.
Освен…
— Чу ли какво каза? Чу ли какво каза Ана?
— Ана Воловодова греши сериозно в преценката си — отвърна Кортес. — Изобщо не биваше да я допускам на тази мисия. Трябваше вместо нея да повикам Мохамед ал Муби.
— Но чу ли я какво каза?
— За какво говориш, дете?
— Каза, че ако атакуваме Пръстена, той ще предприеме ответни действия спрямо хората от другата страна. Срещу всички.
— Няма как да го знае — възрази Кортес. — Това е от онези неща, които противникът говори, когато иска да те заблуди.
— Не тя е стигнала до това заключение — рече Клариса. — Холдън ѝ го е казал.
— Същият този Джеймс Холдън, който с приказките си предизвика война?
Клариса кимна. Беше започнал поне една война. Беше унищожил „Протоген“ и с това бе стартирал поредицата от събития, довели до срива на „Мао-Квик“ и падението на баща ѝ. Той бе виновен за всичко това.
Но.
— Той не лъже. Не излъга и за нещата, които станаха преди. Никога не е лъгал.
Кортес отвори уста да отвърне, на лицето му вече бе изписана презрителна усмивка. Преди да успее, отново избухна стрелба. Кортес се дръпна изплашено. Въздухът се изпълни с миризмата на изгорял барут. Тя усети как рециклаторите преминават на по-високи обороти. Вероятно никой освен нея на мостика не знаеше какво означава това. За тях то бе само леко усилване на бръмченето. Ако изобщо го забелязваха.