Небето се завъртя и сега на него се появиха всички кораби, които станцията бе уловила в плен. Те се отдалечаваха бавно един от друг.
— Ти ли ги пусна?
— Не аз. Станцията вече не е заключена — обясни Милър. — Освен това унищожих охранителната система. Няма нужда от нея. Инак току-виж някоя маймуна като теб пъхнала пръчка където не трябва. Този глупак Ашфорд наистина ли вярваше, че може да повреди порталите?
— И има светове като този от другата страна на порталите?
— Отвъд някои от тях. Кой знае? — Милър се извърна с лице към Холдън. — Тук се е водила война, хлапе. Война, обхванала тази галактика, а може би и други. Но сега вече всички са си отишли. Кой може да знае какво има от другата страна?
— Предполагам, че ние ще открием — каза Холдън, едновременно изпълнен с дързост и изплашен от перспективите.
— Врати и ъгли — припомни му Милър. Нещо в гласа му подсказа на Холдън, че това е последното му предупреждение.
Те вдигнаха очи към небето, където корабите продължаваха да се раздалечават. Холдън очакваше да види изстреляни ракети, но не се случи нищо такова. Вече всички се правеха на добри. Може би това, което ги сполетя на „Бегемот“, бе променило хората. Може би те щяха да отнесат тази промяна със себе си и да повлияят и на другите. Само надежди, но Холдън си оставаше непоправим оптимист. Дай на хората информацията, от която се нуждаят. Повярвай им, че ще постъпят както трябва. Не знаеше друг начин, по който да играе тази игра.
А може би тези движещи се кораби бяха само в симулацията на Милър и човечеството не бе научило нищо.
— И така — рече Холдън, след като погледа още няколко минути небето. — Благодаря за посещението. Но май е време да се връщам в битката.
— Не съм приключил с теб — спря го Милър. Говореше небрежно, но си личеше, че не се шегува.
— Добре.
— Не са ме създали, за да запълвам дупките, изкопани от човечеството — продължи Милър. — Не съм дошъл тук да ви отварям врати, нито да отключа станцията, за да можете да си вървите. Всичко това е случайно. Онова, което ме създаде, просто е прокарвало пътища. И сега ме използва, за да разбере какво е станало с онази общогалактическа цивилизация, която е поръчала пътя.
— Какво значение, щом всички са си отишли?
— Няма значение — отвърна с уморена усмивка Милър. — Ни най-малко. Ако настроиш навигационния компютър на „Роси“ да те откара някъде и тупнеш мъртъв секунда по-късно, „Роси“ ще може ли да реши, че това вече няма значение, и да не отиде там?
— Не — съгласи се Холдън, който вече започваше да разбира защо прототипът на Милър е толкова тъжен.
— Ние трябваше да се свържем с мрежата. Опитваме се да го направим, макар мрежата да я няма. Това, което излетя от Венера, е глупаво, хлапе. Знае само как да направи едно нещо. Но не и как да разследва. Виж, аз зная. И то ме притежава. Ето защо ще разследвам, макар че отговорите едва ли ще имат някакво значение за вселената като цяло.
— Разбирам — погледна го Холдън. — Успех, Милър. Аз…
— Казах, че не съм приключил с теб.
Холдън отстъпи изплашено назад.
— Какво означава това?
— Означава, хлапе, че трябва някой да ме откара.
Холдън се рееше в безтегловност, облечен с лек скафандър и обгърнат в мрак. Наоколо се чуваха викове. Ехтяха изстрели, последва тишина, нещо изпука, чу се стон.
— Спрете! — извика някой, но Холдън не можеше да познае гласа. — Всички да спрат стрелбата!
Хората го направиха, вероятно защото гласът излъчваше авторитет. Холдън намери пипнешком контролния панел на китката си и натисна едно копче. Светлините на скафандъра блеснаха. Останалите от неговата група побързаха да последват примера му. Корин и Кас не бяха пострадали. Холдън се зачуди колко ли време е отнела срещата с Милър.
— Името ми е Хектор Кортес — продължи гласът, който бе наредил да спрат стрелбата. — Какво става там? Някой знае ли?
— Свърши се — извика Холдън и усети как тялото му се отпуска. Беше толкова изморен, че трябваше да положи усилия, за да не заспи прав. — Всичко се свърши. Можете да включите захранването.
На мостика блеснаха светлини — аварийни или от включени ръчни терминали.
— Повикайте Руис — нареди Кортес. — Нека прати хора да поправят повреденото от Клариса. Трябва да възстановим захранването на кораба. Долу в барабана хората ще изпаднат в паника. И повикайте медицински екип.
Холдън се зачуди къде ли е Ашфорд и защо Кортес командва. Но заповедите бяха правилни и Холдън реши да не се намесва. Той се оттласна към мостика, готов да окаже помощ, ала без да пуска пистолета. Кас и Наоми размениха местата си при Хуарес, за да може Наоми да помага при ремонта.