Койката на Клариса бе по-голяма от каютата ѝ на „Церизиер“ и по-малка от тази на „Принц“. Поне не я делеше с никого. Беше само нейна, доколкото би могла да е такава.
Единствената ѝ дреха бе комбинезонът с надпис „Тахи“ на гърдите. Тоалетните принадлежности бяха от стандартното оборудване на кораба. Нищо не ѝ принадлежеше. Стоеше в каютата, излизаше само до камбуза и до тоалетната, когато се налагаше. Не го правеше от страх, а за да не пречи на никого. Това не беше нейният кораб, а техният. Тя не беше една от тях и не заслужаваше да бъде. Беше платен пътник, но не със заплащане, каквото искаха. Всичко това ѝ тежеше.
С течение на времето започна да се чувства уютно като на „Бегемот“. Това бе достатъчно, за да направи живота ѝ по-поносим. Макар и съвсем малко. Беше виждала камбуза преди, на симулациите, когато подготвяше избиването на екипажа. Но на живо изглеждаше различен. Нито по-голям, нито по-малък, просто различен. Хората от екипажа се отбиваха тук за малко, заети с делата си, хапваха набързо и продължаваха. Не ѝ обръщаха внимание, сякаш бе призрак. Сякаш вече бе изгубила мястото си на този свят.
— И така — поде Холдън с мрачно изражение, — мисля, че имаме сериозен проблем. Свърши ни кафето.
— Но все още имаме бира — ободри го Еймъс.
— Тъй де — потвърди Холдън. — Но бирата не е кафе. Пратих искане на „Бегемот“, но досега няма отговор, а не виждам как ще оцелеем насред този безкраен космос без кафе.
Алекс погледна Клариса и се ухили.
— Капитанът не харесва фалшивото кафе, което прави „Роси“ — уточни той. — Образува му газове.
Клариса не отговори. Не беше сигурна, че трябва.
— Не е вярно — възрази Холдън. — Стана само веднъж.
— Повече от веднъж, капитане — отбеляза Еймъс. — Не се обиждай, но миришеше сякаш в задника ти се е мушнала катерица и е умряла там.
— Прав е — потвърди Алекс. — Гадно беше.
Алекс се престори, че му се повръща, и Еймъс прихна. Наоми ги гледаше сякаш се чудеше дали да се засмее, или да ги напляска.
— Не получавам никакви газове — заяви Холдън. — Просто харесвам вкуса на истинско кафе.
Наоми постави ръка върху ръката на Клариса и се наведе към нея. Усмивката ѝ бе нежна и неочаквана.
— Споменала ли съм ти колко е приятно да има още една жена на борда? — попита тя.
Беше шега. Клариса го разбираше. Но шегата включваше и нея и сълзите ѝ я изненадаха.
— Благодаря ти за това, което каза за Бика — произнесе мъжкият глас. Клариса, която кръстосаше коридорите, не го позна. Непознат глас на кораба привличаше вниманието като странни шумове в спалнята. Тя се спря. — Той ми бе приятел от дълги години и сега… ми липсва.
Тя промени посоката и се насочи към каютите на останалите членове от екипажа. Вратата на Холдън беше отворена, той седеше в противоускорителното кресло и бе вдигнал глава към монитора. Но вместо тактически дисплей или образът на станцията, там се виждаше в едър план мъжко лице. Тя позна Фред Джонсън, предател на Земята и водач на Съюза на външните планети. Касапинът от станция Андерсън. Изглеждаше остарял, с побеляла коса и пожълтели като стара слонова кост очи.
— Исках много от него — продължаваше той. — А той ми даде още повече. Това… ме накара да се замисля. Капитане, имам лошия навик да искам от хората повече, отколкото могат да дадат. Да настоявам за неща, които не съм готов да очаквам. Чудя се дали не съм постъпвал така и с теб?
— Брей, смяташ ли? — попита Холдън. Доколкото Клариса можеше да прецени, това не беше запис.
— Ако съм го направил, нека се извиня. Да си остане между нас. Един капитан се извинява на друг. Съжалявам за решенията, които съм вземал. Реших да оставя „Бегемот“ на място. Ще пратим плодородна почва и припаси, за да започнем култивираща програма в барабана. Вярно, че СВП ще изгуби най-големия си кораб. Но изглежда, че ни очакват хиляди нови планети, и би било недалновидно да се откажем от една толкова подходяща изследователска станция. Ако ти и екипажът ти сте готови да помогнете в това начинание, като ескортирате кораби от Ганимед до Пръстена, ще ви осигурим нужните договори. Но това е официалната част. Обсъди го с останалите и ми съобщи, когато вземете решение.
Фред Джонсън кимна на камерата и после на екрана се появи разцепеният кръг на СВП върху син фон. Холдън погледна през рамо. Тя видя, че я е видял.