— Аз не… о, генералният секретар? Наистина ли?
— Нанси Гао е новият генерален секретар. Но зад гърба ѝ надзърта сянката на Крисджен Авасарала.
— Кой?
Кортес се разсмя. Приятен нисък звук, който сякаш се зараждаше дълбоко в корема му.
— О, тя ще се радва да чуе от вас това.
— Коя е тя?
— Тя е политик, за когото никой не е гласувал, но това не ѝ пречи да управлява ООН сякаш е феодалното ѝ владение, като същевременно пази в тайна името си от медиите. Фактът, че държи под контрол вашето правителство и вие дори не сте чували за нея, подсказва колко е добра.
— Ох — въздъхна Ана. Не си падаше по политиката. Смяташе я за второто лошо нещо, изобретено от човечеството, след лугавата риба.
Последва нов продължителен период на мълчание. Ана се чудеше къде ли се е дянала Тили и дали най-сетне няма да се появи и да я спаси от неудобното положение.
— Вие заложихте на правилния кон — заговори най-сетне Кортес. — Аз избрах лошия. Надявам се да не ми се сърдите. С течение на времето започнах все повече да ви уважавам, въпреки различията ни. Не бих искал да ме мразите.
— Но аз не ви мразя, Хектор. — Ана се протегна и взе ръцете му в своите. — Ни най-малко. Това, което преживяхме, беше ужасно. Всички взехме погрешни решения, защото се страхувахме. Но вие сте добър човек. Сигурна съм в това.
Кортес се усмихна с благодарност и я потупа по ръката. Ана отново вдигна глава към звездната панорама над тях.
— Колко много звезди — въздъхна тя. — Някои от тях може би един ден ще са наши.
— Чудя се — подхвърли Хектор с нисък и тъжен глас. — Чудя се дали трябва да ги притежаваме. Бог е дал на човека Земята. Никога не му е обещавал звездите. Питам се дали ще ни последва там.
Ана отново го стисна за ръката, сетне я пусна.
— Богът, в когото аз вярвам, стои над тези неща. Нищо, което можем да научим когато и където да било, няма да го заплаши, стига да е истина.
Кортес промърмори нещо в знак на съгласие.
— Искам те да са за нея — продължи тя, загледана в светлинния дъжд. — За моята малка Нами. Искам един ден тези звезди да са нейни.
— Каквото и да открие там — рече Кортес, — не забравяйте, че това е бъдещето, което вие ѝ избрахте.
Думите му бяха пълни с надежда и заплаха.
Като звездите.