— Дойдохме с готов за изпълнение план — изтъкна тя. — Ако започнем да го променяме всеки път, когато срещнем затруднения, по-добре изобщо да не се захващаме.
Дълбоко в себе си Бика бе на същото мнение, но гледаше на нещата от различен ъгъл. Ако той беше помощник-командир, оперативният план щеше да се нарича „насоки за работа“ и щеше да го чете само когато има нужда да се посмее. Па вероятно го знаеше. Стигнаха транзитната рампа — извита нагоре дъга, която отвеждаше до командно-контролното ниво в предния край на „Бегемот“ и дълбоко във вътрешността. От царството на Па към неговото.
— Вижте — рече Па и устните ѝ се извиха в успокояваща усмивка. — Ще си отбележа, че трябва да се извършат промени, но няма да започнем, докато не получа представа за цялостната картина. Защото ако започна да прехвърлям ресурси от животоподдържащата група, идната седмица ще трябва да се захванем с нещо там и така пак ще изостанем от графика. Съгласен ли сте?
Бика погледна към рампата. Меки, вградени в стените светлини изпълваха въздуха с лишено от сенки сияние — безвкусен опит за интерпретация на рая. Па постави ръка на рамото му. Вероятно искаше да прояви съчувствие, но заприлича по-скоро на съжаление.
— Добре де — въздъхна той.
— Всичко ще бъде наред, началник — добави тя и дори леко стисна рамото му. Той кимна и се отдалечи по рампата. Стъпките ѝ утихнаха зад него, потънаха в шума на въздушните рециклатори. Бика едва се сдържа да не плюе.
„Бегемот“ — по времето, когато още се е казвал „Науву“ — бе построен за съвсем друг живот. Повечето кораби за междупланетни полети имаха масивна конструкция, наподобяваща гигантска сграда, с палуби една над друга като етажи и ъпстейнов двигател на дъното, за да осигури усещането за гравитация през цялото пътуване, с изключение на няколко часа по средата, когато корабът ще се завърти, за да започне да забавя. Но със или без ъпстейнов двигател нито един кораб не може безкрайно дълго да осигурява енергия и да издържа на термичните напрежения, ако не спира да се ускорява. Освен това ъпстейновият двигател имаше какво още да предложи по отношение на релативистичните скорости. „Науву“ беше заселнически кораб и пътуването му се изчисляваше не в светлинни минути, а в светлинни години. Ала животът му във фазата на постоянно ускорение щеше бързо да се скъсява. Командно-контролният модул на върха на кораба, главните двигатели и принадлежащите към тях монтажни конструкции биха могли със същия успех да се срещнат на стандартен кораб, към който са прикачили два двукилометрови тунела, един за киловия асансьор и втори — да превозва хората във вътрешността.
Всичко останало бе построено така, че да се върти.
През вековния полет към Тау Сети тялото на „Науву“ нямаше да спре да се върти. Десет палуби с обща екологична среда, екипажни помещения, храмове, училища, системи за преработване на отпадните води, ремонтни цехове и леярни, а в центъра — огромно пусто пространство. Частица от Земята, затворена в самата себе си. Почва, земеделски земи и илюзия за простор с централно ядро от термоядрен светилник, осигуряващ мека и приятна топлина като в летен ден.
Всички каюти и коридори в тялото на кораба бяха построени с мисълта за този дълъг и бавен летен сезон, окупирал неговия център. Кратките периоди на ускорение и забавяне нямаха почти никакво значение. Освен че те бяха всичко, което притежаваше корабът сега. Местата, които трябваше да са подове, бяха преустроени в стени и щяха да останат такива завинаги. Голямата подсилена палуба бе пригодена да издържа тежестта на почвата на цял един изкуствен свят. Ако някой по някакъв начин паднеше от терасата, където командно-контролното ниво се срещаше с тавана на голямата зала, щеше да лети цели два километра. Водопреносната система също бе замислена така, че да се възползва от изкуствената гравитация и да неутрализира Кориолисовия ефект. „Науву“ бе истинско чудо на човешкия оптимизъм и техническата мисъл, прокламация на вярата в съчетаните сили на Божественото и инженерното. „Бегемот“ бе кораб на технически компромиси, с ускорители, монтирани в единия край, които можеха да му причинят по-сериозни щети, отколкото би го сторил противникът.
А на Бика дори не позволяваха да се справи с проблемите, за които знаеше.
Той подмина транзитния пункт и се спусна към своя кабинет. Каютите и коридорите имаха лек наклон в очакване на въртеливата гравитация, която така и нямаше да се появи. Оголен метал и провиснали кабели говореха за бързината, с която се е работело тук, а след това и за преустройството. Видът им му действаше угнетяващо.