— Значи даваш ново определение на това, което аз наричам техническа поддръжка.
— Ами да.
— Този номер няма да мине — предупреди тя.
— Тогава се постарай да свършиш работата по-бързо.
— Ашфорд ще те обвини в дисциплинарно нарушение — укори го Сам, но личеше, че се забавлява.
— Има правото. Всъщност, трябва да обсъдим още един въпрос. Вчера спомена нещо за времето, което ще е нужно, за да се свърши работата, ако хората от екипа са трезви.
Беше като да изключи светлината. Усмивката помръкна на лицето ѝ, като че никога не е била там. Тя скръсти ръце. Малки бръчки в крайчеца на устните ѝ я накараха да изглежда по-възрастна, отколкото беше. Бика кимна, сякаш вече му бе отговорила.
— Значи някои от хората ти идват пийнали — посочи той.
— Понякога — призна Сам. И сетне добави неохотно: — Понякога е алкохол, но по-често са разни лекарства, които им помагат да се справят с недостига на сън.
— Получих доклад за едно хлапе с пострадало коляно. В кръвта му не са открили нищо, но едва ли са проверявали и човека, който е управлявал механобота. Дори името му не фигурира в доклада. Странно, нали?
— Щом го казваш.
Бика сведе очи. Носеше черно-сиви ботуши. Подът беше идеално чист.
— Искам да чуя име, Сам.
— Знаеш, че не мога да го направя — каза тя. — Тези негодници са моят екип. Ако изгубя уважението им, с мен е свършено.
— Няма да ги наказвам, освен ако не проявят неподчинение.
— Не бива да ме караш да заемам страна. Съжалявам, че ти го казвам, но ти и без това нямаш много приятели тук. Би трябвало да си внимателен, когато има опасност да отчуждиш хората.
В другия край на хангара техниците вдигнаха повреден механобот върху тезгяха за поправка. Гласовете им бяха приглушени и не се различаваха отделни думи. Бика реши, че щом не може да ги чуе, и те не могат.
— Добре. И така, Сам?
— Какво?
— Май ще те помоля да избереш страна.
Тя се колебаеше. Той отмести поглед към далечния край. Техниците бяха отворили механобота и изваждаха от гръбнака му електрическия мотор. Беше по-малък от кашон за бира, но притежаваше достатъчно мощ да изкриви стомана. Не беше от нещата, с които безопасно да си играеш. Сам проследи погледа му и явно се досети какво мисли.
— За човек, който нарушава толкова много правила, ти си ужасно безкомпромисен.
— Защото съм от тези, които вярват в това, което вършат.
Отне ѝ още една минута, преди да му каже името.
6.
Холдън
— Уран наистина е много далече — каза Наоми, докато вървяха по коридора покрай товарния хангар. Това беше третото възражение за договора, което бе изказала досега, и съдейки по гласа ѝ, Холдън бе сигурен, че ще има и още. При други обстоятелства би си помислил, че тя е само ядосана, защото е приел тази работа. Тя наистина бе ядосана. Но не „само“.
— Да — съгласи се Холдън. — Така е.
— А Титания е жалка малка луна с една нещастна научна база на нея — продължи Наоми.
— Да.
— С тези пари бихме могли просто да купим Титания.
Холдън сви рамене. Тази част на Церера беше истински лабиринт от складови тунели и евтини офисни пространства. Стените бяха сиви, покрити с неравна изолационна пяна. Всеки мераклия, въоръжен с джобно ножче и достатъчно време, би могъл без особени усилия да ги издълбае и да достигне основната скала на Церера. И ако се съдеше по жалкия вид на стените, май имаше доста такива ентусиасти.
По коридора се приближи електрокар, огласящ тунела с резки, пресекливи подсвирквания. Холдън се дръпна към стената и притегли Наоми до себе си. Водачката на електрокара кимна на Холдън в знак на благодарност, докато ги подминаваше.
— И защо наемат нас? — попита тя. Настойчиво.
— Може би защото сме ненадминати?
— На Титания едва ли има повече от няколкостотин души. В онази научна станция. Знаеш ли как пращат обичайно припаси там? Натоварват ги на ракета с един ускорител и я изстрелват към орбитата на Уран от ЕМ-оръдие.
— Обикновено — съгласи се Холдън.
— А компанията? „Експорт за външните покрайнини“. Ако правех евтини компании за еднократна употреба, знаеш ли как щях да ги нарека?
— „Експорт за външните покрайнини“?
— „Експорт за външните покрайнини“ — потвърди тя.
Наоми спря при входния люк, зад който се намираше наетият за „Росинант“ хангар. Надписът отгоре гласеше „Експорт за външните покрайнини“. Холдън посегна към таблото, за да задейства хидравличната врата, но Наоми постави ръка върху неговата.