Выбрать главу

Краткият разговор с офиса на компанията внезапно му стана ясен.

— Капитане? — обади се по уредбата Алекс. — Имам червен сигнал на монитора за разкачване на съединенията със станцията. Сега ще отправя запитване. След като изясним проблема, може да литнем като тапа от шушулка.

— Какво става там? — попита Наоми. — Заминаваме ли в края на краищата?

Холдън си пое бавно дъх и избълва една ругатня.

* * *

Най-дългата почивка за „Росинант“, откакто Холдън и другите бяха минали на свободна практика, бе пет и половина седмици. Дванайсетте дни, които „Роси“ бе прекарал затворен, му се струваха почти вечност. През повечето време Наоми и Алекс бяха на борда, пращаха писма до адвокати и организации за правна помощ из цялата система. Ала сякаш се бяха изправили пред стена. Марс бе започнал едновременно съдебна процедура в земните съдилища, както и в марсианските. Дори Холдън и „Роси“ да съумееха да се откачат от веригата на Церера, всички големи портове щяха да откажат да ги приемат. Щеше да се наложи да прескачат между полулегални портове, центрове на сивия пазар. Но дори и там можеха да срещнат затруднения, най-вече в снабдяването с припаси.

Ако се стигнеше до процес, биха могли да загубят или да не загубят кораба, но и в двата случая отговорът щеше да им струва скъпичко. Банкови авоари, които доскоро изглеждаха на Холдън солидни, изведнъж се оказаха заплашително малки. Оставането на станция Церера само засилваше тревогата му, животът на кораба го натъжаваше.

Неведнъж през всички тези години му бе хрумвала мисълта, че тази история с „Роси“ може да завърши трагично. Дори го бе очаквал. Но онези сценарии включваха космически битки и чуждоземни чудовища, както и отчаяно приземяване на някоя планета. Беше си представял, облян в пот, как губи другарите си. Алекс, Еймъс, дори Наоми. Беше се питал как ли ще се справят тримата без него. Но не беше предполагал, че краят може да завари всички тях в чудесно здраве. И че „Росинант“ е този, който щяха да загубят.

Когато най-сетне блесна някаква надежда, тя дойде от новинарската служба на ООН. Моника Стюарт, шеф на телевизионен екип, беше жена с луничаво лице и огненочервена коса, професионално изваяна красота и смътно позната физиономия, когато за пръв път я видя на екрана на пилотския монитор. Не беше дошла лично.

— За колко души говорим? — попита Холдън.

— Четирима — отвърна тя. — Двама оператори, аудиотехникът и аз.

Холдън почеса осемдневната си неравна брада. Усещането за неизбежния крах тежеше в корема му като камък.

— Към Пръстена? — попита той.

— Към Пръстена — повтори тя. — Ще трябва да настъпим здраво газта, за да изпреварим марсианската и земната флотилия, както и „Бегемот“. Искаме също така, когато пристигнем, да вземем на място някои мерки за безопасност, които „Росинант“ е в състояние да ни осигури.

Наоми се покашля и журналистката извърна поглед към нея.

— Сигурна ли сте, че ще успеете да освободите „Роси“? — попита Наоми.

— Възползвам се от закрилата на Пакта за свободна журналистика. Имам право да наемам транспортни и материални средства в рамките на закона, в преследване на журналистически материал. В противен случай всеки би могъл да попречи за излизането наяве на всякакви разследвания, като налага възбрани, както е в прецедента с „Роси“. За всеки случай разполагам и с резервен договор, според който съм ви наела преди месец, тоест преди пристигането ви на Церера. Имам група адвокати, които могат да запълнят десет реда столове и които са в състояние да удавят всеки изпречил се на пътя ни в море от документи, из което да плува до края на живота си.

— Излиза, че от доста време работим за вас — промърмори Холдън.

— Само ако държите най-сетне да вдигнете котва от станцията. Но аз не очаквам от вас само превоз. Ако беше само това, щях да наема друг кораб.

— Знаех си, че ще има и „но“ — подметна Холдън.

— Искам да интервюирам екипажа. Можех да избирам между няколко кораба, но на вашия има оцелели от Ерос.

Наоми погледна към Холдън. На пръв поглед изражението ѝ не издаваше нищо. Дали беше по-добре да са тук, впримчени на Церера, докато им отнемат сантиметър по сантиметър „Роси“, или да полетят право към бездната с целия екипаж на борда? По-точно към Пръстена.

— Трябва да го обмисля — рече Холдън. — Ще ви се обадя.