— Не си чак толкова зле — възрази Рен. — Искам да кажа, поназнайваш това-онова. Виждал съм и по-лошо.
— Нужна ми е помощ — въздъхна тя. — За да свърша тази работа както трябва, нуждая се от помощ. От човек, на когото мога да се доверя. На когото мога да разчитам.
Рен кимна, но челото му се набръчка. Той изпусна рязко дъх и слезе от тренажора.
— Искам работата да върви — продължи тя. — Да не пропускам нищо важно. Искам екипът да ме уважава.
— Да, ясно.
— Зная, че трябваше теб да сложат на този пост.
Рен въздъхна отново, издувайки бузи. Не го беше виждала досега толкова развълнуван. Той се подпря на стената. Погледна я, сякаш я виждаше за първи път.
— Благодаря ти, че го сподели с мен, шефе, но тук и двамата сме чужденци — каза той. — Ще се държим един за друг, bien?
— Хубаво — кимна тя и се подпря на стената до него. — Та за онези филтри? Къде сгреших?
Рен изпуфтя.
— Те имат малки буферни устройства с доста глупава конструкция — обясни. — Бушончета, разговарящи помежду си, та са като самостоятелна мрежа, ясно? Проблемът е, че ти ги свърза погрешно. На пръв поглед изглеждаше, че си свършила работата. Но при следващия рестарт ще подадат изменен сигнал. Ще задействат диагностичната процедура, тя — следващата програма, и така нататък по линията. Цялата мрежа ще започне да мига като коледно дръвче. А когато се претовари, системата ще изключи. И после ще трябва да проверим всичко собственоръчно. С фенерчета и контрольор, който да ни диша във вратовете.
— Това… не може да бъде — ококори се Мелба. — Сериозно? Щях да изключа цялата електрическа система?
— Щом ти казвам. — Рен се ухили. — Трябваше да направят филтрите така, че да не пасват, ако ги обърнеш обратно, както направи ти. Има много такива неща, шефе. Опитваме се да предотвратим малките бели, преди да стане голямата. Има неща, които и да ги объркаш, нищо няма да стане. Но има и такива, които ще направят страшна бъркотия.
Думите му прозвучаха като удари на църковна камбана. Резонираха. Тя бе слабото звено, което поражда грешки. Не знаеше какво всъщност прави, но се надяваше да успее. Да продължи нататък. Да стигне до края, където нещата ще се разпаднат напълно. Усети, че гърлото ѝ се свива. Почти съжали, че бе повдигнала този въпрос.
Тя бе онзи обърнат наопаки изгорял филтър. Лесен за пропускане дефект, с потенциал да развали всичко.
— А за другите… не го вземай навътре. В повечето случаи изпускат парата. Не само ти им създаваш неприятности. Страхът най-вече.
— Страхът?
— Ами да — кимна той. — Всички на борда са изплашени до смърт. Стараят се да го прикриват, да си вършат работата, но нощем се борят с кошмарите. Нормално е, нали?
— И от какво ги е страх? — попита тя.
Зад гърба ѝ вратата се отвори и затвори. Мъж произнесе нещо на език, който не разбираше. Рен наведе глава и изведнъж я споходи неприятното чувство, че е направила нещо, което не трябва. Че е сбъркала някъде, само че не знаеше къде.
— Пръстенът — поясни Рен. — Той уби Ерос. Би могъл да унищожи и Марс. Ужасиите, които извърши на Венера… Никой не знае какво е там. Уби и онова нещастно хлапе, което се опита да профучи през него. Половината от хората тук смятат, че трябва да го гръмнем с термоядрени бомби, другата половина твърдят, че така само ще го ядосаме. Тръгнали сме натам, където никой още не е ходил, само за да погледнем дявола в очите. Стани, Сол и Боб — те също се боят от това, което може да видим там. Като мен.
— Ах — въздъхна тя. — Ясно. Това го разбирам.
Рен я погледна с измъчена усмивка.
— Ами ти? Теб не те ли е страх?
— Не се бях замисляла за това.
8.
Ана
Нами и Ноно отлетяха за Земята седмица преди совалката на Ана. Тези последни дни в дома им, изпълнени с мисълта, че никога вече няма да се върнат тук, бяха като предчувствие за смърт — тъжно меланхолични, наситени със съжаление и същевременно с възбуда от предстоящата промяна.
Совалката от Европа бе един от последните кораби, готвещи се да се присъединят към флотилията, и дори за нея това означаваше шестнайсет часа полет в силно ускорение. Когато най-сетне стъпи на борда на принадлежащия на ООН „Принц Томас“, всичко, което искаше Ана, бе койка и дванайсет часа непрекъснат сън. Младият офицер, пратен да я посрещне и ескортира, имаше обаче други планове за нея и щеше да е проява на неуважение от нейна страна да възразява.
— „Принц Томас“ е боен кораб от клас „Ксерекс“, или както някога ги наричаха трето поколение дреднаут — поде той, размахвайки ръце към белите керамични стени на коридора. Совалката, с която Ана пристигна, изглеждаше в хангара като малка лодка в огромна катедрала. — Наричаме го боен кораб от трето поколение, защото е претърпял трето модифициране след първия земно-марсиански конфликт.