„Не че това бе кой знае какъв конфликт“ — помисли си тя. Марсианците вдигнаха шум за своята независимост, ООН построи доста кораби, Марс също построи малко. А след това от конструктор на марсиански развлекателни яхти Соломон Ъпстейн се издигна до изобретател на първия термоядрен двигател, който разреши проблемите с прегряването и енергийната консумация при постоянна тяга. Марсианците заявиха: „Време е да колонизираме останалите планети. Ще ни се сърдите ли, или идвате с нас?“. ООН направи разумния избор и бе подкрепена от мнозинството — да се откажат от Марс в замяна на половината Слънчева система. Сделка, която изглеждаше доста добра.
Което не означаваше, че двете сили са преустановили опитите си да открият начини да се унищожат една друга. За всеки случай.
— … дълъг само половин километър и широк двеста метра — обясняваше офицерът.
— Впечатляващо — промърмори Ана, опитвайки се да се съсредоточи.
Офицерът постави багажа ѝ на товарната количка пред асансьорите.
— Тези асансьори преминават по цялата дължина на кораба — продължи с обясненията той, докато натискаше копчето за повикване. — Наричаме ги килови асансьори…
— Защото преминават по кила на кораба — подсказа му Ана.
— Да! Така се е казвала някога тази част от морските кораби и космическият флот е запазил номенклатурата.
Ана кимна. Ентусиазмът му бе изтощителен и същевременно завладяващ. Искаше да я впечатли и тя реши да му позволи да го направи. Дребен подарък за един толкова мил младеж.
— Разбира се, сега вече корпусът на кораба не е това, което е бил някога — продължи той, след като се качиха в асансьора. — Тъй като използваме тягова гравитация, палубата винаги е обърната в посоката, от която идва тягата, тоест от кърмата на кораба. За останалите четири посоки няма кой знае каква разлика. Някои по-малки кораби могат да се приземяват на планетарни повърхности и при тях отдолу са монтирани устройства за кацане и реактивни двигатели за излитане.
— Предполагам, че „Принц“ е твърде масивен, за да ги има — подхвърли Ана.
— Абсолютно сте права! Нашите совалки и корвети могат да се приземяват, макар че не го правят често.
Вратите на асансьора се разтвориха с мелодичен звън и офицерът избута количката с багажа ѝ в коридора.
— След като оставим вещите ви във вашата каюта, може да продължим обиколката.
— Офицер? — попита Ана. — Нали мога да се обръщам така към вас?
— Разбира се. Или господин Ичигава. Може дори Джин, тъй като сте цивилна.
— Джин — продължи Ана. — Имате ли нещо против да остана за малко в каютата си. Много съм уморена.
Той спря количката и премигна два пъти.
— Но капитанът каза, че всички високопоставени гости трябва да бъдат изведени на пълна обиколка. Включително и мостика, който обикновено е затворен за посещения.
Ана сложи ръка на рамото на младежа.
— Разбирам, че това е огромна привилегия за мен и с радост бих продължила този тур. Но вие също трябва да ме разберете. — Тя го потупа по рамото и го дари с най-милата си усмивка.
— Ами да — рече той и също се засмя. — Заповядайте насам, госпожо.
Докато се оглеждаше наоколо, Ана реши, че не държи да види останалата част от кораба. Коридорите ѝ изглеждаха напълно еднакви — гладки сиви стени и под, по който стъпваш като по полувтвърдена пяна. Вероятно бе някакво защитно покритие, за да не пострада екипажът при по-резки маневри. А всичко, което не беше от сива пластмаса, бе от сив метал. Вероятно най-впечатляващите неща на борда бяха механизмите за разрушаване на други кораби. А точно те я интересуваха най-малко.
— Може ли? — попита след малко Ичигава. Ана нямаше представа за какво говори. — Да ви казвам госпожо? Някои от почетните гости имат титли. Не бих искал да ви обидя.
— Ако не ви харесвах, щях да поискам да ме наричате преподобната докторка, но тъй като сте ми симпатичен, ще ви помоля да не го правите — отвърна тя.
— Благодаря ви — смотолеви Джин и се изчерви.
— Ако бяхте член на моето паство, можехте да ми казвате пастор Ана. Будист ли сте?
— Само когато съм в къщата на баба ми — отвърна Джин и намигна. — През останалото време съм офицер от флота.
— Това да не е станало религия? — попита Ана през смях.
— Така смята флотът.
— Добре — тя се разсмя отново. — Защо не ми казвате просто Ана?