Като дребен предмет, притеглян в огромен гравитационен кладенец, един възрастен мъж с расо на римски католик се отдели от централната тълпа и се насочи към доктор Кортес.
Тя понечи да се представи, но доктор Кортес я изпревари, като се провикна с бумтящ глас:
— Отец Мишел, запознайте се с моята приятелка, преподобната доктор Анушка Воловодова, която изпълнява Божията повеля в методисткото паство на Европа.
— Преподобна Воловодова — кимна католикът. — Аз съм отец Мишел от Римската епархия.
— О, много ми е приятно да се запознаем… — поде Ана.
— Не му позволявайте да ви залъже с тази роля на скромен стар провинциален свещеник — намеси се Кортес, надвесен над нея. — Той е епископ в списъка за кардинали.
— Поздравления — кимна Ана.
— О, няма за какво. Преувеличение и дим за заблуда на противника — засмя се старият епископ. — Нищо няма да се случи, докато Всевишният не реши.
— Нямаше да си тук, ако това бе вярно — подметна Кортес.
Епископът се усмихна.
Жена в скъпа синя рокля следваше един от униформените келнери, разнасящ поднос с шампанско. Тя и отец Мишел посегнаха едновременно към чашите. Ана поклати глава, когато келнерът ѝ предложи, и той изчезна след миг.
— Моля ви — обърна се жената към Ана. — Не ме оставяйте да пия сама с един католически свещеник. Черният ми дроб няма да го понесе.
— Благодаря, но…
— Ами ти, Ханк? Чувала съм, че нямаш нищо против да обърнеш няколко чашки. — Тя подчерта думите си, като надигна леко чаша. Усмивката на Кортес можеше да означава всичко.
— Аз съм Ана — представи се Ана и протегна ръка на жената. — Имате хубава рокля.
— Благодаря ви. Аз пък съм госпожа Робърт Фейгън — отвърна жената с престорено официален тон. — Тили, ако не смятате да ми искате пари.
— Радвам се да се запознаем, Тили — рече Ана. — Съжалявам, но не пия.
— Бог да ме пази от въздържанието — подхвърли Тили. — Не знаете какво е празненство, докато не видите как група англикански свещеници и друга група католици се надпреварват кой пръв ще стигне до дъното на бутилката.
— Това не е никак мило, госпожо Фейгън — намеси се отец Мишел. — Не съм срещал англикански свещеник, който да може да ми издържи на темпото.
— Ханк, защо Естебан те е изпуснал от поглед? — Трябваше да минат няколко секунди, преди Ана да осъзнае, че Тили говори за генералния секретар на ООН.
Кортес поклати глава и си придаде измъчен вид, без обаче да сваля от лицето си доволната усмивка.
— Госпожо Фейгън, трогнат съм от вярата и доверието на генералния секретар в мен, докато се носим към едничкото най-важно събитие в човешката история след смъртта на нашия Господ.
Тили изсумтя.
— Искаш да кажеш вярата и доверието му в стотиците милиони избиратели, които можеш да му осигуриш идния юни?
— Госпожо. — Кортес се обърна и за пръв път погледна Тили в очите. Усмивката му не се промени, но във въздуха между тях сякаш повя хлад. — Дали не прекалихте с шампанското?
— Ами, дори не съм започнала.
Отец Мишел се хвърли на помощ, улови Тили за ръката и заговори:
— Мисля, че нашият скъп генерален секретар вероятно е още по-благодарен за помощта, оказана от съпруга ви по време на неговата кампания. Макар че това превръща нашия круиз в един от най-скъпите в историята.
Тили изпръхтя надменно и извърна очи от Кортес.
— Роберт може да си го позволи, дявол го взел.
Ругатнята предизвика неловка тишина и отец Мишел се усмихна извинително на Ана. Тя му отвърна със същото, но вече бе напълно объркана накъде води всичко това.
— Питам се какво им става на тях? — поде отново Тили и насочи разговора в друга посока. — Тези артисти, писатели и актьори. Колко гласове може да постави на масата един артист? Те самите гласуват ли изобщо?
— Това е просто символично — обясни със замислено изражение отец Мишел. — Ние сме пратеници на човечеството, тръгнали да изследват най-великия въпрос на нашето време. Светското и божественото застават заедно пред тази завладяваща мистерия: какво е Пръстенът?
— Много мило — кимна Тили. — Репетициите винаги се отплащат.
— Благодаря ви — отвърна епископът.
— Какво е Пръстенът? — попита намръщено Ана. — Това е пространствен тунел. Няма съмнение, нали? От векове обсъждаме теоретично подобна идея. Тунелите изглеждат точно така. Нещо минава през тях и се озовава на място, което не е тук. Сигналите, които излъчва, бързо заглъхват. Това е тунел.
— Съществува немалка възможност да е така — потвърди отец Мишел. Тили се засмя, като го видя колко е сериозен. — Как виждате мисията ни тук, Ана?