— Въпросът не е какво е онова там — отвърна тя, доволна, че разговарят за неща, които разбира. — А какво означава. Това променя всичко и дори да е нещо чудесно, ще окаже огромно влияние. Хората ще се питат как да го съвместят с представите си за вселената. Или какво означава то за Господ Бог, какво ново ни казва за Него. С отиването си там предлагаме успокоение, каквото инак не бихме могли да дадем.
— Съгласен съм — отбеляза Кортес. — Работата ни е да помагаме на хората, изправени пред огромни загадки, а тази е мега.
— Не — завъртя глава Ана. — Нямах предвид обяснението…
— Ако си изиграете правилно картите, Естебан ще получи нови четири години — обади се отново Тили. — И това ще е още едно чудо.
Кортес се ухили широко на някого от присъстващите. Мъж от малка група с оранжеви раса размаха ръка за поздрав.
— Можете ли да вярвате на тези хора? — попита Тили.
— Те са представители на Църквата на човешкото възнесение — посочи Ана.
Тили поклати глава.
— Човешко възнесение?! Представете си само. Да си направим нова религия и да се престорим, че сме богове.
— Внимавайте — предупреди я Кортес. — Те не са единствените.
Забелязал объркването на Ана, отец Мишел се опита да ѝ помогне.
— Доктор Воловодова, познавам най-възрастния от тази група. Чудесна жена. С радост бих ви запознал с нея. Ще помоля останалите да ни извинят.
— Простете — добави Ана, но се сепна, защото внезапно в помещението се възцари тишина. Отец Мишел и Кортес бяха извърнали очи към центъра и Ана заобиколи Тили, за да вижда по-добре. В началото не можа да различи нищо, защото всички в помещението се отдръпваха към стените. Но после се появи млад мъж в грозен яркочервен костюм. Беше се полял с нещо, от косата и раменете му капеше течност на пода. Помещението се изпълни с острата миризма на алкохол.
— Това е за народния Аштънски колектив! — провикна се младежът с глас, разтреперан от страх и вълнение. — Освободете Етиен Барбара! Свобода за афганистанския народ!
— О, мили боже! — възкликна отец Мишел. — Той е решил да…
Ана не видя какво предизвика огъня, но внезапно младият мъж бе обхванат от пламъци. Тили изпищя. Обърканият ум на Ана отчете безсмислието на подобна реакция. Наистина, с какво един писък би решил проблема? Тя самата се чувстваше като в сън. Готвеше се да каже на Тили да замълчи, когато противопожарната система се задейства и от скрити отвори в стените и тавана рукнаха пет потока от пяна. Горящият мъж се покри с бели мехури и изгасна за секунди. Миризмата на изгоряла коса се смеси с тази на алкохол.
Преди някой да успее да реагира, в стаята нахлуха военни. Млади мъже и жени със строги лица и кобури на коланите обясниха спокойно на всички да останат по местата си, докато работи спешният екип. Появиха се медицински техници и избърсаха пяната от неуспелия самоубиец. Той изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото пострадал. Сложиха му белезници и го изнесоха на носилка. Мъжът напусна помещението за по-малко от минута. Веднага щом излезе, обстановката осезаемо се разведри.
— Доста бързо го измъкнаха — подхвърли Ана на жената до нея. — Това е добре.
Младата жена, която изглеждаше почти на ученическа възраст, се засмя.
— Това е боен кораб, госпожо. Имаме солидна противопожарна система.
Кортес бе пресякъл с бързи крачки помещението и разговаряше на висок глас с един флотски офицер. Изглеждаше разтревожен. Отец Мишел се молеше беззвучно и Ана изпита силното желание да се присъедини към него.
— Е — въздъхна Тили и махна с ръката, в която държеше празната чаша от шампанско. Лицето ѝ беше бледо, ако се изключеха двете червени петна на бузите. — Май това пътуване няма да е толкова скучно в края на краищата.
9.
Бика
Щеше да стане по-бързо, ако Бика бе поискал помощ, но докато не узнаеше кой какво прави, не искаше да се доверява на твърде много хора. Или на когото и да било.
Екипаж от поне хиляда души е сериозно предизвикателство. При толкова много хора шефът на охраната трябва да следи за най-разнообразни неща, като например за членове на екипажа от различни отдели, срещащи се в нетипични часове. За отклонения от рутината, каквито ставаха на всеки кораб. Тъй като това беше изпитателен полет на „Бегемот“, все още нямаше установена рутина. Всичко бе в състояние на урегулиран хаос, в който екипаж и кораб се опознаваха едни други. Учеха се да вземат решения, създаваха навици, обичаи и култура. Нищо все още не беше нормално и следователно нищо не беше странно.