От друга страна, това бяха само хиляда души.
Всеки кораб има черна икономика. Навярно и някой на „Бегемот“ ще търгува със секс срещу услуги. Друг ще организира игри на карти или ще си е направил ротативки, трети ще подхване малък рекетьорски бизнес. Хора щяха да бъдат подкупвани да вършат не съвсем редни неща. Все работи, които се случваха, когато събереш голяма група на едно място. Задачата на Бика съвсем не беше да не позволява всичко това да се случи. От него се искаше да го държи в търпими граници, за да може на кораба да съществува безопасност и полетът да продължава. Да прокара границите.
Алекси Миерсон-Фройд беше нутриционист. Беше работил на скромни служби на Тихо, най-често в култивиращите вани, настройвайки биоинженерните системи за производство на нужната смесица от химикали, минерали и соли, които да помагат на хората да оцеляват. Женен два пъти, с дете, което не бе виждал от пет години, той бе част от група участници в мрежова военна игра, която симулираше древни битки и изправяше играчите срещу най-великите пълководци в историята. Беше с осем години по-млад от Бика. Имаше сплъстена кестенява коса и сконфузена усмивка, както и странично занимание да продава комбинация от стимуланти и еуфорици, която поясните наричаха вълшебни прахчета. Бика поработи над случая, докато напълно се убеди как стоят нещата.
Дори и когато вече бе сигурен, изчака няколко дена. Не много. Само колкото да проследи всички движения на Алекси чрез системата за сигурност. Трябваше да се увери, че над него няма някоя по-голяма риба, добре замаскиран партньор или връзка със собствения екип на Бика. Или пък — пази боже — с този на Ашфорд. Нямаше.
Истината беше, че не му се искаше да го направи. Знаеше какво ще се случи и винаги беше по-лесно да го отложи с още петнайсет минути, до обяд или до утре. Само че всеки път, когато отлагаше, си даваше сметка, че някой е отишъл дрогиран на дежурство, може би допуска глупави грешки или пък ще повреди кораба, ще се нарани и дори ще загине.
Моментът настъпи по средата на втората смяна. Бика изключи пулта, изправи се, взе два пистолета от оръжейната и се обади по ръчния си терминал.
— Серж?
— Шефе.
— Ще си ми нужен, заедно с още един човек. Отиваме да заловим наркодилър.
Тишината от другата страна прозвуча като изненада. Това също трябваше да му говори нещо.
— Разбрано — рече най-сетне Серж. — Идвам веднага.
Десет минути по-късно той се появи в офиса, придружен от плещеста жена с мрачно изражение, която се представи като Корин. Тя беше добър избор. Бика мислено отбеляза една точка в полза на Серж и им подаде оръжията. Корин провери пълнителя, прибра оръжието в кобура и зачака търпеливо. Серж прехвърляше своя пистолет от ръка в ръка, преценявайки тежестта и баланса. После сви рамене.
— Какъв е планът? — попита.
— Елате с мен — каза Бика. — Ако някой се опита да ми попречи да си върша работата, предупреждавате го веднъж, после стреляте. Ясно?
— Ясно като ден — кимна Серж и в гласа му се долови одобрение.
Цехът за производство на храна се намираше дълбоко във вътрешността на кораба, близо до огромното централно помещение. По време на дългия път към звездите той трябвало да е разположен непосредствено до нивите на малкия вътрешен свят на „Науву“. На „Бегемот“ обаче такива нямаше. Така едно логически правилно решение се оказа неудобно и наложи смяна на предназначението. Бика управляваше малкия електрокар, чиито гуми свистяха по рампите. По коридорите минувачите спираха и се извръщаха. Някои се блещеха. Трима въоръжени агенти на службата за охрана пращаха достатъчно силно послание. Бика не беше сигурен, дали то е добро.
Близо до ваните из въздуха се появи нова миризма. Тук имаше повече изпарения и реещи се из въздуха частици. Преработвателният комплекс представляваше мрежа от тръби, вани и дестилационни колони. Половината от тях не работеха, консервирани, докато дойде времето да захранват по-голяма популация. Или да бъдат демонтирани.
Откриха Алекси затънал до колене в една от водопречиствателните станции, с полепнали по ботушите оранжеви повлекла и ръце, от които висяха дълги зеленикави водорасли. Бика го посочи, сетне и мостчето, на което стояха тримата. Може би на лицето на Алекси се изписа тревога, но беше трудно да се каже.
— Не мога да изляза точно сега — провикна се той. — По средата на важна работа съм.
Бика кимна и се обърна към Серж.
— Вие двамата останете тук. Не му позволявайте да ходи никъде. Аз се връщам веднага.
— Ясно, шефе — отвърна Серж.
Съблекалнята се намираше надолу по коридора след мостчето. Шкафчетата бяха откачени от стената, завъртени на деветдесет градуса и закрепени така, че да съвпадат с вектора на тягата. Тъмни петна и нащърбени линии на стената сочеха местата, където са били. Тук други двама техници седяха на пейките в различни стадии на разсъбличане, разговаряха или флиртуваха. Те млъкнаха, когато Бика влезе. Той им се усмихна, кимна и се отправи към шкафчето в далечния край. Когато го стигна, спря и се обърна.