— Това принадлежи ли на някого? — попита.
Двамата техници се спогледаха.
— Не, сър — отвърна жената и припряно си закопча комбинезона. — Повечето от тези са празни.
— Добре тогава — кимна Бика. Въведе своя администраторски код и отвори вратичката. Вътре имаше издут сиво-зеленикав сак, от типа, в който си пъхаш дрехите, когато отиваш на тренировка. Той дръпна ципа. Около стотина ампули с жълтеникав прах, малко по-зърнист от сухо мляко. Затвори чантата и я метна на рамо.
— Има ли проблем? — попита мъжът. Гласът му бе настойчив, но не изплашен. По-скоро любопитен. Развълнуван. Господ Бог обичаше зяпачите, Бика също.
— Току-що Миерсон-Фройд спря да продава вълшебен прашец в този район — отвърна Бика. — Ако искаш, иди го кажи на приятелчетата си.
Техниците се спогледаха и вдигнаха вежди, докато Бика излизаше. Той се върна при ваните, пусна сака на земята и отново посочи Алекси и мостчета. Този път лицето на Алекси помрачня. Бика го гледаше как се приближава, жвакайки с ботуши в тинята.
— Какъв е проблемът? — попита Алекси. — Какво има в чантата?
Бика поклати глава, само веднъж. Огорчението на лицето на Алекси беше като признание. Не че Бика се нуждаеше от такова.
— Кротко, човече — отвърна той. — Исках само да знаеш, че съжалявам за това.
И халоса Алекси в носа. Хрущялът и костта поддадоха и над устата на изненадания техник бликна фонтан от кръв.
— Сложете го по гръб на електрокара — нареди Бика. — За да могат хората да го виждат.
Серж и Корин се спогледаха. Малко приличаха на двамата от съблекалнята.
— Към ареста ли, шефе? — попита Серж и от тона му личеше, че вече знае отговора.
— Имаме ли арест? — отвърна с въпрос Бика, докато преместваше сака.
— Май че не.
— Тогава не отиваме там.
Бика бе замислил маршрута им така, че да преминат през най-многолюдните участъци от коридорите и площадите. Слухът вече се бе разпространил и навсякъде имаше достатъчно зрители. Алекси не спираше да хленчи, освен в моментите, когато викаше, молеше се или настояваше да се срещне с капитана. Бика внезапно бе споходен от усещането, че е натоварил някое прасе и го кара на заколение. Не знаеше дали някога е присъствал на нещо подобно, образът просто изникна, без да е свързан с живота му. Отне му почти половин час да стигне шлюза. Там вече се беше събрала тълпа, истинско море от лица, повечето от тях с големи глави и тънки телца. Поясни, дошли да видят как землянин ще убие един от техните. Бика не им обърна внимание. Въведе кода, отвори вътрешната врата на въздушния шлюз, върна се при електрокара и хвана Алекси под мишница. Би трябвало да е лесно в ниската гравитация, но Бика осъзна, че се е задъхал още преди да стигне люка. Алекси не спираше да се дърпа и мята. Бика го натика вътре, затвори вътрешния люк, въведе административния код и отвори външния, за да изпусне въздуха. Чу се рязък звук, който отекна през металния под. На монитора се виждаше опразненият шлюз. Бика затвори външния люк. Докато шлюзът се пълнеше отново с въздух той се върна при количката.
Изправи се отгоре, там, където допреди малко лежеше Алекси, и вдигна сака с две ръце над главата си. Лицето му и лявата ръка бяха изцапани с кръв.
— Това е вълшебен прашец, ясно ли е? — извика на тълпата. Не използва ръчния терминал, за да усили гласа си. Не се налагаше. — Ще го оставя във въздушния шлюз през следващите шестнайсет часа, после ще го изхвърля навън. Ако намеря тук още един такъв — случва се. Няма да го правя на въпрос. Но ако изчезне прах от тук, тогава ще има проблем. Така че нека всеки от вас разкаже на останалите. Не искам да чувам за хора, които ходят на смяна надрусани.
Той се върна бавно при шлюза. Отвори вътрешния люк, хвърли сака вътре и се обърна, оставил люка отворен. Докато се качваше на електрокара, усещаше напрежението на тълпата, но това не го обезпокои. Други неща го тревожеха. Това, което бе направил преди малко, всъщност бе лесната част. Тепърва предстоеше най-трудното, защото над него нямаше да има такъв контрол.
— Шефе, да поставим ли пост? — попита Серж.
— Мислиш ли, че ни е нужен? — отвърна с въпрос Бика. Не очакваше отговор и не го получи. Електрокарът се люшна напред, тълпата се разтвори като стадо антилопи пред лъв. Бика се насочи към рампите, откъдето най-бързо щяха да се върнат в офиса.