— Брутално — подметна Корин. Прозвуча като похвала.
Каютата на капитана бе украсена с религиозни картини. Ангели в синьо и златисто прикрепяха светещи дъги, които се издигаха над главата на един спокоен, брадясал бог. Благодетелен Христос гледаше надолу от стената зад бюрото на Ашфорд, със спокойно, дори мрачно изражение на европеидното си лице. Не приличаше по нищо на разпънатия мъченик, който най-често бе виждал Бика. Зад Спасителя се мъдреше картина на изобилие: жито, царевица, кози, крави и звезди. Капитан Ашфорд крачеше напред-назад пред коляното на Исус, с потъмняло от гняв лице. Мичио Па седеше във фотьойла за посетители и избягваше да поглежда към Бика и Ашфорд. Каквото и да ставаше с марсианските научни кораби и техния военен ескорт, и с огромната земна флотилия, за момента бе забравено.
Бика се стараеше да не показва с нищо тревогата си.
— Това е неприемливо, господин Бака.
— Защо смятате така, сър?
Ашфорд спря, положи големите си ръце на бюрото и се наведе напред. Бика се загледа право в кървясалите му очи и се зачуди дали капитанът си доспива.
— Убили сте член на моя екипаж — отвърна Ашфорд. — Направили сте го като демонстрация. Пред стотици свидетели.
— По дяволите, ако искате свидетели, включете и тези, които са гледали записите от камерите! — тросна се Бика. Осъзнаваше, че не постъпва правилно.
— Освободен сте от поста, господин Бака. Ще бъдете задържан в каютата си, докато се върнем на станция Тихо, където ще бъдете съден за убийство.
— Той продаваше наркотици на екипажа.
— В такъв случай трябваше да бъде арестуван!
Бика си пое дъх и изпусна бавно въздуха през ноздрите.
— Сър, според вас това боен кораб ли е, или научна станция? — попита той. Ашфорд смръщи вежди и поклати глава. Седнала вдясно от Бика, Па се намести. Когато никой от тях не отговори, Бика продължи: — Питам, защото ако съм полицай, трябваше да го откарам в ареста, стига да имаше арест. И да му осигуря адвокат. Така трябваше да постъпя. Но не мисля, че положението е такова. Защото това е боен кораб. Тук съм да поддържам военна дисциплина в потенциална зона за бойни действия. Не дисциплина като на земен военен кораб. Нито на марсиански. Дисциплина на СВП. Да действам като поясен.
Ашфорд се изправи.
— Ние не сме анархисти — процеди той с пропит от презрение глас.
— Традицията при СВП, ако не греша, е, че щом някой направи нещо, което може да заплашва кораба, той бива изхвърлен навън, така ли е?
— Измъкнали сте го от биохимичните вани. С какво би могъл да заплашва кораба? Да не би като го замеря с водорасли? — Гласът на Па бе изпълнен с огорчение.
— Хората ходят надрусани на дежурства — отвърна Бика и сплете пръсти. — Ако не ми вярвате, разпитайте наоколо. Но и без това го знаете, нали? Трябва да се свърши три пъти повече работа, отколкото успяваме. Малко вълшебен прашец и край на умората. Край на почивките. На забавянията. Работата може да върви, но помислихте ли за преценката? За това колко лесно е да се вземе погрешно решение. Вече имаме пострадали. Въпрос на време е и да дадем жертви. Или по-лошо.
— Искате да кажете, че този нещастник е виновен за всички хора, които са се справяли лошо в работата си, и затова сте го убили? — попита саркастично Ашфорд, но вече бе изпуснал попътния вятър. Скоро щеше да се свие като празна картонена кутия. Бика си даваше сметка, че тази слабост ще е в негова полза, ала въпреки това я мразеше.
— Казвам, че излагаше на риск кораба заради личната си облага, също както ако беше крал въздушни филтри. И нищо чудно да го е правил. Има доста голямо търсене. Ако го бях затворил, рискът щеше само да нарасне. И цените да скочат.
— Така, както го изкарвате, рискът е бил смъртоносен.
— Не пряко — отвърна Бика. — Тоест да, но аз не го застрелях. Направих каквото щяхте да направите и вие, ако някой излага кораба на риск. Поясните знаят какво е да те изхвърлят в космоса, нали? Мисля, че говорим за същото.
— Това беше грешка.
— Разполагам със списък на петдесет души, на които е продавал — заяви Бика. — Някои от тях са опитни техници. Има двама контрольори от средно ниво. Бихме могли да ги приберем, но ще останем с още по-малко хора. Както и да е, тази опасност е премахната. Сложих край на доставките. Но ако желаете, можете да разговаряте с тях. Нека знаят, че ги държите под око.
Смехът на Па бе сух и горчив.
— Няма да е никак лесно, ако сте под арест и с обвинение — рече тя.