През следващите няколко седмици животът на кораба навлезе в рутина, която, макар и не особено удобна, поне беше колегиална. Холдън прекарваше повечето време с репортерския екип, оставяше да го снимат, показваше им кораба и отговаряше на въпросите. Какво е било детството му? Любящо, сложно, сладко-горчиво. Наистина ли е спасил Земята, като е убедил момиче с помрачено съзнание, което всъщност било кристализирало семенце на протомолекулата, да завие към Венера? Не, вероятно е станало случайно. Съжалява ли за нещо?
Той се усмихваше, кимаше и се преструваше, че не крие нищо. Че единственото, което го води към Пръстена, е договорът с тях. Че не е бил избран от протомолекулата за нещо друго, което все още не разбира.
Понякога Моника търсеше и другите, но Алекс и Наоми се стараеха да отговарят дружелюбно, любезно и уклончиво. Еймъс пък изпъстряше отговорите си с толкова псувни и сексуални закачки, че се оказа почти невъзможно да ги редактират, за да ги поднесат на цивилизованата публика.
Коен се оказа нещо повече от обикновен аудиотехник. Тъмните очила, които носеше, бяха сонарна система с обратна връзка, която му позволяваше да създава тримерен модел на всяко пространство, в което се намираше. Когато Еймъс го попита защо не си сложи импланти, Коен му обясни, че при инцидента са изгорели не само очите, но и очните нерви. Опитът за тяхното регенериране бил неуспешен и едва не го погубил, тъй като предизвикал появата на трудноконтролируем мозъчен тумор. Но интерфейсът, който позволявал на мозъка му да преобразува сонарните данни в действащ 3D ландшафт, го превърнал в ненадминат визуален моделиер. Докато Моника разказваше за живота на Холдън след разрушаването на „Кентърбъри“, Коен пресъздаде красиви обемни изображения на сцената. В друг момент показа на екипажа кратък клип, в който Холдън говореше, описвайки бягството от Ерос след първата протомолекулна епидемия, но изглеждаше, сякаш действително крачи из ероските коридори, натъпкани с трупове.
Холдън донякъде бе започнал да харесва тези интервюта, но когато се стигна до картините от Ерос, помоли Коен да ги спре. Беше сигурен, че това по някакъв начин ще повика Милър, ала за щастие не се случи. Холдън не харесваше спомените, които пробуждаше тази случка. Хубавото бе, че репортерският екип се съобрази с желанието му. Беше мило от тяхна страна, ала кой знае защо това го накара да се почувства още по-зле.
На седмица път от Пръстена те застигнаха „Бегемот“. Моника седеше на мостика заедно с хората си, когато огромният кораб на СВП най-сетне се приближи достатъчно, за да може да бъде разгледан от телескопите на „Роси“. Холдън бе вдигнал ограниченията и сега репортерският екип можеше да се разхожда навсякъде.
Оглеждаха бавно гигантския корпус на „Бегемот“, когато Алекс внезапно подсвирна и посочи една издатина.
— Проклет да съм, шефе, но мормоните са по-добре въоръжени, отколкото си спомнях. Това там е кула на ЕМ-оръдие. И съм готов да се обзаложа на десертите си за цяла седмица, че по-нататък са отвърстията на торпедните апарати.
— Повече го харесвах като заселнически кораб — отвърна Холдън. Той включи опознавателната програма на „Росинант“ и ѝ нареди да класифицира преустроения „Бегемот“ като клас дреднаут и да въведе в профила му всички оръжейни системи.
— Кражба от такъв мащаб може да си позволи само цяло едно правителство — подметна Еймъс. — Предполагам, че СВП вече е легализиран.
— Че как — рече през смях Алекс.
— Марс има подобни искания към нас — отбеляза Холдън.
— И ако ние бяхме тези, които унищожиха бойния им кораб, преди да отлетим с „Росинант“, щяха да имат аргумент в своя подкрепа — поклати глава Еймъс. — Но, доколкото си спомням, направиха го лошите.
Наоми не се включи в разговора. Работеше нещо на комуникационното табло. Холдън виждаше, че задачата е сложна, защото тя тихичко си тананикаше.
— Били ли сте на „Науву“ преди? — попита Моника.
— Не — отвърна Холдън. „Росинант“ бе започнал да изписва данни на екрана. Корабните изчисления за действителната мощ на „Бегемот“. — Когато пристигнах за първи път на станция Тихо, те все още работеха над него. А когато подхванах работа при Фред Джонсън, вече бяха изстреляли „Науву“ към Ерос и той се носеше към границата на Слънчевата система. Разходих се на кораба, който бяха пратили да го улови.
„Росинант“ подаваше странни и озадачаващи заключения. Корабът, изглежда, смяташе, че „Бегемот“ не разполага с нужната структурна здравина, за да побира оръжия с подобна мощност. Дори предполагаше, че ако бойният кораб на СВП стреля едновременно с две от шестте си ЕМ-оръдия, съществува 34-процентов шанс да се разкъса корпусът. Само за да се намира на работа, Холдън нареди на „Роси“ да изработи тактически план за бой с „Бегемот“ и да го прати на Алекс и Наоми. Вероятно никога нямаше да им потрябва.