— Как върви кампанията? — попита тя.
— На Естебан ли? Кой знае? Ролята на Джон е да е богат и да има богати приятели. Сигурна съм, че поне в това се справя добре.
Известно време се хранеха мълчаливо, сетне, неочаквано дори за себе си, Ана произнесе:
— Мисля, че не трябваше да идвам.
Тили кимна мрачно, сякаш Ана бе цитирала Евангелието.
— Никой от нас не трябваше да е тук.
— Молим се, снимаме се и си организираме срещи за междурелигиозно сътрудничество — продължи Ана. — Но знаеш ли за какво не говорим никога?
— За Пръстена?
— Не. Всъщност, да. Говорим за Пръстена през цялото време. Какво е той, за какво е направен, защо го е създала протомолекулата.
Тили побутна назад салатата си.
— И после?
— Но ние сме тук за друго. Да говорим за неговото значение за нас. Има почти сто религиозни водачи и теолози на този кораб. Но никой не повдига въпроса какво означава Пръстенът.
— За Бог?
— Е, поне за Бог. Теологичната антропология е далеч по-опростена, когато човеците са единствените създания с души.
Тили махна на келнера и поръча коктейл, за какъвто Ана не бе чувала никога досега. Келнерът явно го познаваше, защото кимна и се стрелна да изпълнява поръчката.
— Този въпрос си заслужава да пийна — обясни Тили. — Продължавай.
— Но какво е мястото на протомолекулата във всичко това? Жива ли е? Тя ни изтребва, но освен това създава изумителни структури, които са невероятно напреднали. Дали е инструмент, използван от някого като нас, само че по-умен? Ако е така, тези същества имат ли вяра в божественото? Имат ли изобщо някаква вяра? И какво представлява тя?
— Ако въобще са чада на същия Господ Бог — подметна Тили, докато разбъркваше коктейла.
— За някои от нас Той е само един — отвърна Ана и помоли келнера за чай. След като младежът се отдалечи, тя продължи: — Това поставя под въпрос цялостната концепция за Божията милост. Е, не съвсем цялата, но доста усложнява нещата. Защото произведенията на протомолекулата са разумни. Значи ли това, че имат души? Те нахлуха в нашата Слънчева система, изтребват ни безапелационно, крадат ресурсите ни. Но грешници ли са по тази причина? Христос и за тях ли е умрял? Или са интелигентни, но бездушни, и това, което прави протомолекулата, може да се сравни с програма, заложена във вирус?
В помещението влезе група работници с комбинезони. Те си поръчаха храна и подхванаха шумен разговор. Ана се зарадва на тази възможност да се разсее от мислите, които не ѝ даваха покой.
— Всичко това е твърде теоретично, дори за мен — продължи тя. — Може би няма нищо общо с вярата ни, макар да имам противоположното усещане. Че има значение — за повечето хора.
Тили посръбваше от коктейла, което, Ана го знаеше от опит, означаваше, че приема разговора сериозно.
— Говорила ли си с друг за тези неща? — попита тя.
— Кортес се държи като човек, който ръководи всичко — отвърна Ана. Чаят ѝ пристигна и тя го остави да изстива. — Предполагам, че трябва да разговарям с него.
— Кортес е политик — подсмихна се Тили. — Не се подлъгвай по маската на отец Ханк и прочее. Той е тук, защото, докато Естебан е на власт, и той ще има влияние. Цялото това шоу е заради гласовете на избирателите и нищо повече.
— Мразя тези неща — сви устни Ана. — Вярвам ти. Ти ги разбираш по-добре от мен. Но въпреки това ги мразя. Какво пилеене на сили…
— Какво би попитала Кортес?
— Искам да организирам групи. Да провеждаме обсъждания.
— Нужно ли ти е неговото разрешение? — погледна я въпросително Тили.
Ана си спомни последния си разговор с Ноно и се засмя. Когато заговори отново, гласът ѝ бе твърде сериозен, дори за нея.
— Не — рече. — Мисля, че не.
Същата нощ Ана се събуди от сън, в който костите на Нами се трошаха под влияние на земната гравитация. Беше се задействала алармата. Звъненето продължи само няколко секунди, после един глас произнесе:
— Всички членове на екипажа по бойните станции!
Ана предполагаше, че това не се отнася за нея, тъй като не знаеше какво означава „бойна станция“, нито къде се намира. Нямаше повече тревожни сигнали, нито чу отново гласа, но изплашена от съня и разбудена от сигнала, тя стана. Приближи се към пулта, прати кратко съобщение на Ноно и Нами, сетне се облече.
Нямаше голямо движение по коридорите и асансьорите. Военните, които срещаше, изглеждаха напрегнати, ала за нейно успокоение, не бяха изплашени. Само изпълнени с решимост.
Тъй като нямаше къде другаде да отиде, тя слезе в столовата и поръча чаша мляко. Когато напитката пристигна, установи с изненада, че млякото е истинско, което означаваше, че е издоено от крава. Колко ли средства пилееше ООН за това „шоу“?