В столовата имаше само още няколко служители с офицерски униформи и група цивилни наемни работници, които пиеха кафе в ъгъла. Металните маси бяха приковани за пода с помощта на яки болтове. По стените течаха колони информация, предназначена за офицерите, но за нея тя бе като китайска граматика. Всеки път, когато се отваряха вратите на кухнята, оттам полъхваше на храна и препарати за миене на чинии. Беше като да седи близо до кухнята на много чист ресторант.
Ана допи бавно млякото, за да се наслади на богатия вкус. Нечий терминал изписука и двама от цивилните работници станаха. На масата остана жена с красиво, но тъжно лице, която гледаше терминала с празно изражение.
— Простете, госпожо — произнесе един глас и Ана едва не подскочи на стола. Пред нея стоеше млад мъж с офицерска униформа. — Имате ли нещо против да седна? — и посочи празния стол.
Ана успя да се съвземе, усмихна се и кимна, а той се намести неловко на тесния стол. Беше твърде висок за землянин, с къса руса коса, плещест, но с тесен кръст, какъвто имаха всички млади офицери, независимо от пола.
Ана протегна ръка през масата.
— Ана Воловодова.
— Крис Уилямс — представи се младият офицер и се здрависа със силна ръка. — Да, госпожо, но аз знам коя сте.
— Така ли?
— Да, госпожо. Роднините ми в Минесота са потомствени методисти, от много поколения насам. Когато видях името ви в списъка на пътниците, се постарах да го запомня.
Ана кимна и отпи от млякото. Щом момчето я бе избрало като представителка на религиозна общност, вероятно искаше да сподели с нея нещо по въпроса за вярата. Тя влезе в ролята на пастор Ана и попита благо:
— Какво мога да направя за теб, Крис?
— Имате много приятен акцент, госпожо — каза офицерът. Нуждаеше се от време, за да се подготви за това, което го бе довело при нея.
— Израснала съм в Москва — обясни тя. — Макар че след последните две години на Европа вероятно вече съм поясна, а?
Крис се засмя и лицето му се освободи от част от напрежението.
— Не е болка за умиране, госпожо. Но когато пуснете онез момчета да въртят на пълна скорост, не можеш им разбра и думичка.
Ана реши да не коментира опита му да говори жаргонно.
— Моля те, престани вече с това „госпожо“. Кара ме да се чувствам на сто години. Ана или пастор Ана, както предпочетеш.
— Добре — кимна Крис. — Пастор Ана.
Поседяха още малко смълчани, Ана наблюдаваше как Крис събира сили да сподели това, за което е дошъл.
— Чухте алармата, нали? — попита накрая той. — Предполагам, тя ви е събудила.
— Така си е.
— Именно. Бойните станции. Това е заради прашните — имам предвид марсианците, както знаете.
— Марсианците ли? — Ана изпитваше желание да изпие още една чаша от вкусното мляко, но се страхуваше, че това може да разубеди Крис, и не помаха на келнера.
— Намираме се в оръдейния обхват на техния флот — уточни той. — Затова бе обявена тревога. Вече не можем да делим небето с прашните, без да сме в постоянна готовност. Не и откакто — нали знаете — стана това на Ганимед.
Ана кимна и зачака да продължи.
— А Пръстенът вече е убивал. Може да е само онзи нещастник с импровизираното корабче, но все пак му видя сметката.
Ана го хвана за ръката. Крис трепна едва забележимо, но се отпусна, когато тя му се усмихна.
— Това плаши ли те?
— Ами да, разбира се. Но не за него дойдох.
Ана продължи да чака, като се стараеше да си придаде безгрижен вид. Хубавичкото цивилно девойче се надигна от съседната маса, като че се готвеше да излезе. Устните ѝ помръдваха сякаш разговаряше със себе си. Тя седна отново, сложи ръце на масата и отпусна глава върху тях. Има и други изплашени, цяла една стая, пълна със самотни хора.
— Искам да кажа — заговори Крис, нарушавайки съзерцанието ѝ, — че изобщо не е за това.
— А за какво, тогава? — подкани го Ана.
— Ами не заради Пръстена сме в бойна готовност — заяви той. — А заради марсианците. Въпреки гигантското нещо там ние все още мислим как да се изтребваме. Голяма гадост. Съжалявам. Бъркотия.
— А би трябвало да загърбим малките си различия, когато сме изправени срещу нещо подобно, нали?
Крис кимна и стисна ръката ѝ още по-силно.
— Крис, искаш ли да се помолиш с мен?
Той кимна, сведе глава и затвори очи. Когато тя приключи, младежът каза:
— Зная, че не съм единственият методист на кораба. Вие… ааа… нали разбирате… — организирате ли служби?