— Значи е портал — кимна Ашфорд.
— Да, сър. Излиза, че протомолекулата, или Фебският вирус, или както искате да го наречете, е бил пратен в Слънчевата система преди няколко милиарда години, прицелен в Земята с намерението да се възползва от органиката на примитивния живот там, за да построи портал. Предполагаме, че този, който е създал протомолекулата, го е направил като първа крачка към улесняване пътуването към нашата слънчева система.
Бика си пое дълбоко въздух и го издиша бавно. Току-що бяха чули нещо, което си мислеха всички, но произнесено по такъв официален начин, то веднага придобиваше повече тежест. Пръстенът беше способ някой да стигне до тук. Не само портал. Плацдарм.
— Когато „Уай Кю“ премина през него, масата и скоростта на кораба са задействали някакъв механизъм — продължаваше Чан. — Марсианците разполагат с богата информация за момента, в който това се е случило, и са засекли масивен изблик на енергия в структурата на Пръстена, както и цяла каскада промени на микрониво. Температурата на обекта се е покачила с пет хиляди градуса по Келвин и оттогава той изстива равномерно. Така че очевидно е необходима голяма мощ, за да се задейства това чудо, но не и за неговата поддръжка.
— Знаем ли какво има от другата страна? — попита Па. Лицето ѝ беше безизразно, гласът ѝ — приятен и лишен от емоции.
— Трудно е да се научи каквото и да било — сви рамене Чан. — Надзъртаме просто през ключалка, а и самият Пръстен, изглежда, създава доста смущения и радиация, което затруднява събирането на данни. Знаем, че „Уай Кю“ не е бил разрушен. Все още получаваме видеосигнала, който хлапето е задействало при приближаването си, но на него не се вижда много.
— Звезди? — подсказа Ашфорд. — Нещо, по което да се ориентираме?
— Не, сър — отвърна Чан. — От другата страна на Пръстена няма звезди, а фоновата микровълнова радиация се различава значително от нашите очаквания.
— И какво значи това? — попита Ашфорд.
— Означава… пфу, наистина странна работа — завъртя глава Чан. — Сър.
Ашфорд кимна с хладна усмивка на научния офицер, давайки му знак да продължи. Чан се закашля сконфузено.
— Има още две аномалии, които не знаем как да категоризираме. Изглежда, от другата страна има ограничение на максималната скорост.
— Какво по-точно означава това? — намеси се Па.
— „Уай Кю“ премина през Пръстена с доста висока скорост — каза Чан. — Около седем десети от секундата след като се озова оттатък, започна масивно забавяне. За около пет секунди скоростта се стопи почти до незначителни стойности. Предполагаме, че тъкмо това бързо отрицателно ускорение е предизвикало смъртта на пилота. Оттогава корабът се отдалечава от Пръстена и навлиза все по-навътре в онова, което е от другата страна.
— Знаем, че когато протомолекулата е активна, тя е в състояние да въздейства… по необичайни за нас начини на инерцията — обади се Сам. — Дали тя е спряла кораба?
— Напълно е възможно — кимна Чан. — Марс изстрелва сонди през Пръстена и ефектът започва да се наблюдава при скорост от шестстотин метра в секунда. Под тази скорост масата се държи според очакванията ни. Над нея сондите замират неподвижни, сетне се отдалечават в същата посока, в която и „Уай Кю“.
Сам подсвирна под носа си.
— На това му казвам бавно. Главните двигатели ще са почти безполезни.
— По-бавно е от скорост на изстрелян куршум — потвърди Чан. — Добрата новина е, че въздейства на масата само над квантово ниво. Електромагнитният спектър, изглежда, има нормално поведение, включително и видимата светлина.
— Слава на Бога и за тези дребни услуги — засмя се Сам.
— Какво ни казват сондите?
— Че там има нещо — каза Чан и за пръв път в гласа му се прокрадна страх. — Сондите виждат обекти. Големи. Но няма много светлина, освен тази, която преминава през Пръстена, и от самите сонди. Та както вече казах, Пръстенът не издава много за себе си. Същото важи и за онова оттатък. Навярно е обяснимо, ако е направено от сходна материя.
— Кораби? — предположи Ашфорд.
— Може би.
— Колко?
— Над сто, под сто хиляди. Вероятно.
Бика се наведе напред и опря лакти на масата. Лицата на Ашфорд и Па бяха помръкнали. Вече го знаеха, вероятно бяха получили информацията преди срещата. Сега преценяваха реакциите. Нека видят неговата. Няма да има такава.
— Щеше да е по-странно, ако там нямаше нищо. Ако е готвеща се за нападение флотилия, досега да е атакувала.