— Така е — потвърди Руис, но сякаш се вкопчваше в тези думи.
Ашфорд даде думата за въпроси. Колко сонди е пратил Марс? Колко време ще отнеме на кораб, летящ със скорост под шестстотин метра в секунда, да достигне някоя от онези конструкции? Опитвали ли са да пращат по-малки сонди? Имало ли е нови контакти със самата протомолекула, чути ли са откраднати човешки гласове, каквито идваха от Ерос? Чан се стараеше да отговаря успокоително, без да добавя нищо повече от това, което вече бе казал. Бика предположи, че е предоставил по-обстоен доклад за Ашфорд и Па, и се зачуди какво ли е имало вътре. За да го запазят в тайна.
— Е, добре. Всичко това е интересно, но малко встрани от темата — каза Ашфорд и сложи край на въпросите и отговорите. — Не сме тук, за да пращаме сонди през Пръстена. Нито да започваме война. Трябва само да се уверим, че каквото и да предприемат вътрешните планети, ще става с наше участие. Ако нещо се покаже от Пръстена, тогава ще му мислим.
— Да, сър — обади се Бика, оказвайки неочаквана поддръжка на своя началник. Не че беше избрал нова стратегия. Но е по-добре, когато хората виждат, че са обединени. И без това положението бе напрегнато.
— Госпожо Па? — попита Ашфорд. Заместникът кимна и погледна към Бика. Инстинктът задейства тревожен сигнал дълбоко в тялото му.
— Бяха регистрирани нередности в счетоводната дейност на кораба — съобщи Па. — Главен инженер Розенберг?
Сам кимна, но на лицето ѝ се четеше изненада.
— Да, заместник?
— Боя се, че ще трябва да ви поставя под домашен арест и да огранича правата ви за достъп до изясняване на случая. Началник Уатанабе ще ви смени. Господин Бака, погрижете се за това.
В помещението продължаваше да цари мълчание, но сега значението му беше различно. Сам се бе облещила от учудване и надигащ се гняв.
— Простете? — рече тя. Па срещна с хладно изражение ококорения ѝ поглед и Бика в миг разбра какво става.
— Според събраните данни вие сте прехвърляли за работа материали и ресурси, неодобрени от бюджета — оповести Па, — и докато случаят не бъде изяснен…
— Ако става въпрос за техническата поддръжка, значи е по моя вина — намеси се Бика. — Аз съм го одобрил. Няма нищо общо със Сам.
— Разпоредила съм пълна ревизия, господин Бака. Ако установя, че вие също сте извършвали отклоняване на ресурси, ще предприема необходимите действия. На настоящия етап мога само да ви информирам, че Самара Розенберг ще бъде поставена под домашен арест в каютата си и достъпът ѝ до корабните системи ще бъде блокиран. Имате ли някакви въпроси?
Тя бе изчакала да изминат пътя, да стигнат там, закъдето бяха тръгнали, и сега бе ударил часът да си осигури пълната власт над всичко. Да му го върне за наркодилъра, когото бе изхвърлил в космоса, и да накаже Сам като негов съюзник. Щеше да е глупаво да предприема каквото и да било, докато се носеха насам. Ала ето че сега му бе дошло времето.
Бика сплете пръсти. Отказът му бе на върха на езика. Щеше да е проява на неподчинение, но бе лесно, като да дишаш. Имаше години — дори десетилетия, — през които би го направил и би приел последствията като почетен знак. Ръкавицата бе хвърлена в лицето му и да не защити Сам, би означавало да прояви неуважение към нея, дори безчестие. Па го знаеше добре. Всеки, прочел служебното му досие, щеше да го знае. Ако от това зависеше само неговата мисия, неговата кариера, щеше да го направи. Но Фред Джонсън го бе помолил да свърши тази работа. Оставаше му само една роля, която да играе.
— Нямам въпроси. — Той се надигна. — Сам, трябва да дойдеш с мен.
Докато напускаха помещението, другите продължаваха да мълчат. Всички, с изключение на Ашфорд и Па, изглеждаха сащисани и объркани. Лицето на Па бе безизразно като на опитен играч на покер, в дръпнатите крайчета на устните на Ашфорд се долавяше самодоволство. Сам дишаше шумно. Лицето ѝ бе пребледняло от гняв и прилив на адреналин. Бика ѝ помогна да се настани на съседната седалка на неговата служебна кола, после се намести зад пулта. Понесоха се с рязко дръпване, придружени от бръмченето на четирите малки двигателя. Почти бяха стигнали асансьорите, когато Сам се разсмя. Кратък, нерадостен звук, по-скоро вик на болка, отколкото нещо друго.
— Майка му стара — изруга тя.
Бика не знаеше какво да отговори, затова само кимна, докато вкарваше колата в кабината. Предполагаше, че тя никога досега не е била излагана на подобно служебно унижение. Или поне не се е случвало достатъчно често, за да развие мазоли. Безчестието да я изостави в такъв момент бе като да глътне нещо, което не е сдъвкал, и сега то отказваше да слезе надолу.