Системата оповести с мелодичен сигнал, че програмата е задействана. Бика кимна и се облегна назад, докато преглеждаше една бележка от „Церизиер“, но мислите му витаеха другаде. Когато дойде Гатони, за да поеме смяната, той извървя два коридора до пазарния център, купи пакет с четири кутии бира и се отправи към апартамента на Сам. Постовият отвън му кимна. По закон не беше нужно да чука на вратата. Като шеф на службата за охрана би могъл да влиза в каютата на Сам по всяко време, без да бъде поканен. Той почука.
Сам бе облечена със семпъл пуловер и черни работни панталони с магнитни ивици отстрани. Бика ѝ подаде бирата. Известно време тя просто стоеше и го гледаше. След това отстъпи назад и встрани. Той я последва.
Стаята бе чиста и подредена. Миришеше на индустриална смазочна течност и старо пране. Тя се облегна на пенопластовата кушетка.
— Това предложение за мир ли е? — попита огорчено.
— Нещо такова — отвърна Бика. — Па ми е ядосана и си го изкарва на теб. Очакваше или да избухна, или да изгубя най-добрия си съюзник, а не биваше да допускам да поставят и мен под домашен арест. Не мога да ѝ позволя да ме победи.
— Това са глупости.
— Така е — потвърди Бика. — И ужасно съжалявам за цялата тази история.
Сам все още дишаше пресекливо от гняв. Бика чакаше. Тя прекоси помещението и измъкна с рязко движение една кутия с бира.
— Ти искаш ли? — попита.
— За мен само вода.
— Най-много ме ядоса начинът, по който Ашфорд си седеше, направо безумно щастлив от цялата тази работа. Той знае много добре какво става, защото е същият като Па. Не си мисли, че ще ме купиш с няколко евтини бири. И ти си същият негодник като тях.
— Така е.
— Преминах в инженерния отдел тъкмо защото ми писна от всички тези интриги. И виж ме сега.
— Аха — рече Бика.
Сам се хвърли с въздишка на кушетката и изруга цветисто и нецензурно. Бика седна срещу нея.
— Добре де, престани — озъби се тя.
— Какво?
— С това противно поведение. Имам усещането, че трябва да ти се извинявам. Гадно е. — Тя надигна кутията и в началото стените ѝ се свиха, сетне част от въздуха нахлу вътре и кутията отново се изду. — Двамата с Па вършите това, което смятате за редно, но аз пострадах. Аз си го получих. И какво — трябва ли да съм доволна от това? Лошото е, че си прав. Тя иска да изгубиш съюзниците си. Какъв смисъл да ти казвам, че трябва да продължиш борбата? Няма да го направя, това ще е още един начин да призная, че Па е победила.
— Благодаря ти за това, Сам.
— Върви да се бориш, човече.
Ръчният му терминал изписука.
— Господин Бака? — беше Гатони. — Мисля, че трябва да се върнете в офиса.
Сам видимо изтрезня, пресегна се и остави кутията. Бика усети, че стомахът му се свива.
— Какво е станало? — попита той. Когато Гатони отговори, гласът му бе студен и овладян като на лекар, съобщаващ неприятна промяна в състоянието на пациент.
— Нали знаете земния разрушител „Сенг Ун“? Току-що е избухнал.
14.
Мелба
Когато мислеше за това, когато планираше онзи последен, заключителен етап на отмъщението, представяше си се като диригент на своя собствена симфония, размахващ пръчица над оркестрирания хаос. Но изобщо не стана така. Сутринта, когато отиде на „Принц Томас“, дори не знаеше, че денят е настъпил.
— Всички служители на бойните станции — обяви един глас по общия канал.
— Ще ми се да престанат с това — оплака се Мелба. — Карат ме да се чувствам все едно и аз трябва да направя нещо.
— Спокойно, шефе. Готова съм да им играя по свирката, ако и те ми плащат по флотската тарифа. — Гласът на Соледад бе съвсем изтънял в говорителчето на ръчния терминал. — Тук нямам повече работа. Ако и Стани е приключил, може да слезем на долното ниво и пак да опитаме.
— Прието — отвърна Мелба. — Стани, при теб как е?
Никакъв отговор. Мелба огледа сервизния коридор, дълъг поне половин километър и съвсем пуст: само тръби, шахти и решетки, пригодени така, че да се обръщат във всички посоки, съобразно посоката на тягата. Единствените звуци бяха поскърцване, свистене и шепотът на „Принц Томас“. Секундите се нижеха.
— Стани? — В гласа на Соледад се долови нарастващ страх и каналът изпука.
— Пардон — обади се Стани. — Разглеждах едни странни жици, но не е гъската, която търсим. Бях се умислил нещо. Всичко е наред. Тук съм.